Тя можеше да преброи до пет имена на букви, а той говореше четирите световни езика. Играеха на как с думите се правят неща.
Тя винаги започваше първа, име на буква, която знаеше и можеше да отхвърли (Аз), а той се смее, гласът оставаше непроявен, но фокусиран, в тъмния ъгъл, в гънката на устата, после постепенно се надига, извиваше, забавяше това движение при което всички по-крехки предмети наоколо се разпадаха, се натрошаваха и прозвучаваше кристалното чисто „кийн“ – кресливото дете, което кръстиха Кей.
Пълзеше след няколко години, много бавно проговаряше, разхвърляха около нея няколко поставени предмета, но тя колебливо взема един неоформен още
а той гасеше лампата, бръснеше се гладко в огледалото, с ръка преобръщаше тялото си, измъчвайки се отново да ги сънува
оставали само три имена на букви.
