Диана Иванова: „Фотографиите в тази книга са направени с обикновени туристически лентови фотоапарати за еднократна употреба, купени в Хавана и Сантяго в Куба и проявени отново там.
     През късната есен на 2009 година пътувахме в Куба и решихме да направим експеримент, който вече беше дал изненадващо вълнуващи резултати в България – да помолим познати и непознати хора да ни разкажат за своята улица и да я фотографират.
     Така, ден след ден, град след град, се раждаше тази интимна колекция от истории и фотографии, които отваряха пред нас другия, вътрешния свят на нашите герои. Дълбоко ни развълнуваха безусловното им доверие, страстното желание да разказват, поезията и носталгията в техните лични светове.
     Те знаеха, че първите читатели и зрители на техните истории и фотографии ще бъдат българи.
     Така че това, че вие сега четете тези редове, вече ви превръща в другата страна на един започнал диалог, на едно набъбващо желание за споделяне, което идва отдалеч.“
     Тази книга е „Моята улица: кубински истории“ („Жанет – 45“, 2010 г.), която ще бъде представена на 25 февруари 2010 г., от 19:00 часа, в Onda Cofee Break (София, бул. Цар Освободител 8 – срещу „Руската църква“).

     „Моята улица: кубински истории” представлява уникална по рода си колекция от истории и фотографии, събрани в Куба през есента на 2009 година от трима души – българка, иранец и кубинец (Диана Иванова, Бабак Салари и Улисес Кинтана де Армас).
     Тримата обикалят острова – Хавана, Касабланка, Сан Хосе де лас Лахас, Сиенфуегос, Тринидад, Олгин, Гибара и Сантяго де Куба – раздават фотоапарати и събират истории. Около 70 души между 15 и 50 годишна възраст прегръщат идеята да разкажат за своите улици. „„Моята улица” е попътна, пътешественическа книга, която напомня на добрите стари road movies: тя преброжда не само географската територия на острова, но отчита и пулса му”, казва за нея един от големите съвременни кубински литературни критици Роберто Сурбано Торес, „тя не държи речи, а ни позволява да доловим шепота и полуусмивката на героите в нея. Тази книга нищо не продава, тя подарява”.

     Дизайнът на книгата и уебстраницата www.my-street.org са дело на Райчо Станев. Книгата излиза едновременно в три версии: на български, испански и английски език.

     В основата на идеята е Диана Иванова (която през 2006-а година осъществява подобен проект в България: книгата „Моята улица: 39 истории с улици” – съставители Диана Иванова и Борис Делирадев – излeзe отново в издателска къща „Жанет 45”): „Трябва да бъда честна и да си призная, че този проект е роден от една утопия – дали можем да провокираме кубинците днес да разказват истории на нас, като на българи. Дали в този все по-еднакъв свят ние, идващите от две малки държави, почти равни по територия – запазили някакво вълнение едни към други заради хилядите общи съдби, бракове и съвместни проекти преди 89-а – можем да започнем да разказваме един на друг своите истории и в това да открием някакъв нов смисъл?“ (в „Кръстопът“ можете да прочетете и предговора на Диана Иванова към книгата).