Щом думи те спрат
Позволи им да те повдигнат
На пръсти.



Не е достатъчно само
Да минеш по моста
Подпри възторга си на перилата.

Три пъти слънцето
Изгрява тази сутрин
Път през баири

Ден без въпроси
В неокосената трева
Нахапана ябълка

Акордеон самотен –
Десетият жител на селото
Не заспива.

При всяко пране
Изчезва чорапче
Еднокрака гатанка обува.

Огромна Луна
Край пътя ми.
Март на автостоп си тръгва.

Плешивият хълм
Обожава дървото си
Роши го с вятър.

Празникът по ноти
делникът
буква по буква.

Изтръпва мостът
Водно конче кацва
На парапета.

     Роза Боянова е родена на 6 март 1953 г. в село Раброво, Видинско, България. Завършила е „Българска филология“ в Шуменски университет „Константин Преславски“. От 1989 г. живее и работи в Бургас. Автор е на 9 книги с поезия (една в съавторство с Керана Ангелова и Калина Тельянова). Отличена е с Националната награда за дебют „Владимир Башев” (1985 г.) за книгата си „Жадна вода” и с Националната награда за лирика „Иван Пейчев” (2007 г.). Заместник-председател е на дружество „Български писател“ в Бургас. Член на СБП.
     През 1988 г. в Издателство „Народна младеж“ – София издава съвместната книга на Роза Боянова и Красимир Кунчев „Литературни игри с децата“. През 2005 г. се публикува второ допълнено и преработено издание „Литературни игри с деца или Л’ар педагожик“, изд. „Либра Скорп“ — Бургас, 424 стр., с предговор и статии на руски и на английски език. Книгата изследва психологията на творческия процес при децата литературни творци, продължава традициите на Корней Чуковски и Джани Родари в тази сфера и представлява безценно помагало за учители в детската градина и в училище, както и за млади творци.
     Роза Боянова в „Словото“.