„Тази книга – за съжаление, може би – е продължение на всичките ми книги. Това са отново темите, които ме занимават непрекъснато, но този път видяни от един по-различен ъгъл: повече философия, повече епистемология и по-малко литература… Поставям на изпитание самото отношение към знанието. Без да се самоопределям и самооценявам… това е един много дързък опит и се надявам че съм успял да защитя гледната си точка…“ (Илко Димитров за „Бог в Ню Йорк“, издадена от „Стигмати“, 2010 г.)
      Разговор (на Валентин Дишев) с Илко Димитров за „Бог в Ню Йорк“ можете да чуете в DICTUM.

Два фрагмента от „Бог в Ню Йорк“

64

      Бог винаги е приемал подходяща за съответния исторически период форма. Сигурен съм, че сега, ако е решил да продължи да бъде фактор на Земята, ще престане да изглежда толкова дървено. Убеден съм, че би помислил и за малко повече синкретизъм – това ще отнеме от парата на останалите божества, които ще престанат да виждат в него Врага на Мисията Си и ще седнат на масата за преговори. Ако пък вече не е толкова ревнив за стриктното съблюдаване на многобройните си ритуали, Бог неминуемо ще вкара в кошарата повечето от актуалните езичници, които обикалят цивилизования свят или клечат в периферията му. Имам чувството, че сегашната епоха допада на Бог – прилича по нещо на времето, когато се е появил за първи път, което сигурно го вдъхновява.

65

      Някакъв излезе и започна да пикае в движение от платформата между две мотриси на метрото по шеста линия. Присъствайки (от сухата страна) на този процес, се питам коя реакция е модерна – да се опитам да определя поведението на пикаещия (с плюс или с минус) или просто да го констатирам безучастно, без да правя какъвто и да е опит за определение. Всъщност този въпрос вече няма смисъл, тъй като моята спирка наближава и трябва да слизам.

Представяне-разговор за книгата ще се състои на 17 май 2010 г. от 17:30 ч. в Национална Библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”, Заседателна зала на втория етаж.

Илко Димитров в DICTUM.
Илко Димитров в „Кръстопът“.