търпението на думите изсъска
и скъса вървите от сласт и крясък
прихлупи се небето на мълчанието
по-пъстри облаците слепота препуснаха
в звънтящите си пасища тъй дрипави без свян и горест
крещящо крепки и протяжно глухи а там
протегнатата длан на словото
е суха суха суха суха
дълбока бръчка.
И прозорец.
Предлагаме ви и възможност да чуете как Валентин Дишев чете публикуваното тук стихотворение „Когато“ (включено в „RES (или палеонтология на поетическото тяло)“ като част от цикъла „Скат“, обживяващ един от използваните в книгата шест типа различни поетики, дефиниращи чрез диалога помежду си – и, най-вече, в изразеното и чрез многообразието им съдържание, разбира се – единството на нейното пространството…):
