Авторски текстове (ЛФ)

Лъчезар Селяшки: Блестунки

Публикувано от на януари 23, 2009 в 11:27 pm.

Изпих кафето
от дъното ме гледа
бездомният сън.




Задрямал старец
до бялата тояжка
бди костенурка.




Огнище мокро
в съборена колиба
търся сух кибрит.


Дим над стърнище
врана кръжи над нива
вдовишка кърпа.


Дръпвам пердето
във здрача на стаята
снегът припламва.


Улична лампа
просветва-изгасва
песен на врабче


Щурче в оджака
сънува лятно слънце
котаракът риж.



Ако не беше
ти зрънце синапено
все още дишам.



  Лъчезар Петров Селяшки е роден през 1949 г. в село Сатовча. Завършил е специалност „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Има многобройни публикации в периодичния печат, стиховете му са превеждани и издавани на английски, полски, сръбски и руски. Има издадени 14 книги с поезия (сред които са „Самотни думи“, 1991; „Сбогом на съня“, 1992; „Другият глас“, 1998; „Знаци“, 1998; „Петдесет стихотворения“, 1999; „Мама“, 2004; „Неутешима игра“, 2004; „Блестунки“, 2004; „Геометрия на самотата“, 2005; „Сърцето на камъка“, 2007; „Елегии за четири ръце“, 2008; „Шепа думи“, 2009 г.), „Казано мълком“, както и прозаичните книги „Прикованият Одисей“ – 2001 г., „Гласът на мълчанието“ – 2006 г. и „Второ Пришествие“ (2008 г.).
  Лъчезар Селяшки (като поет и преводач) в „Кръстопът”.

22 коментара за “Лъчезар Селяшки: Блестунки”