Преминава се
през различни неравности.
Преминава се
                    през река,
                    през гора,
                    през горещ асфалт
                    (по невнимание).
Преминава се
                    през пепел,
                    през стъкла
                    (също се случва).
Преминава се
                    през война
                    (ежедневно,
                    ежеминутно)
И през мира
се преминава
(привидно).
Прелита с мокри крила
една анемична
сигурност.
Преминава се
през смъртта на
приятелства,
на надежди,
на близък (не дай, боже)
и на далечен…
Но се преминава и през любов:
обича се гушкането на котка,
обича се храненето на гълъб,
обича се шоколад.
Обича се някоя книга
или телепатия с някой,
който п р е м и н а в а
през всички
изброени неравности.

     Росица Ангелова е родена на 15.01.1970 г. в гр. Перник. Завършила е Държавния библиотекарски институт, София и ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, специалност „Българска филология“. Работи в Регионална библиотека „Св. Минков“, Перник. Член на СБП.
     Автор е на поетичните книги: „Неизбежни души“, издателство “Захарий Стоянов” (1998); „Насаме с времето“, антология на пернишката поезия , съставител съвместно с поета Валентин Григоров и проф. Румен Скорчев(1999); ”Тревожна тишина”, поетичен сборник (2003); “Преди да отлети звънът камбанен”, поетичен спектакъл по едноименната книга, съвместно с поета Томи Тодоров (2003); „Затворих тъмното отвън“, издателство „Български писател“ (2007), „Една ябълка разстояние”(2010 г.). Лауреат е на множество литературни награди, сред които Национален конкурс за поезия „Дора Габе“ (1998); награда за млада българска поезия „Владимир Башев“(1999) – за нейната първа поетична книга “Неизбежни души”; Национален поетичичен конкурс “Христо Фотев”, Бургас (2006) и др.
     Нейни стихове са преведени руски и албански език в сборниците “Духовные мосты” (1998) и “Stili97” (Скопие, 2006).