Котката му е различна,
защото умее да лъже
по-добре от всички други
добре разцъфнали по залез,
с разтворените бели венчелистчета,
със сините им
(непростими до възбуда!) тичинки
и жилки на посипана със пепел
caña de azúcar…
Котката му лъже безогледно
и се преструва, че е с четири лапи,
козина като велур и остри нокти,
които галят с пурпурните си следи
(ако не я дари с прегръдка…),
докато залезът напява
Aranjuez.
Радостина Ангелова в „Кръстопът“