Не, няма да имате възможност да се върнете в Средновековието, но цветя би трябвало да има. И поезия – на 28 януари 2009 г. (сряда) от 19 часа в арт-център „Алтера“ (бул. „Драган Цанков“ 36, в сградата на Интерпред) във втория от новите „Трубадурски двубои“ на клуб „Бялата ръкавица“ към арт-център „Алтера“ с автор и водещ Петър Чухов ще се срещнат Камелия Кондова и Камелия Спасова. Техни секунданти ще бъдат съответно Гриша Трифонов и Иван Христов – и двамата натрупали опит в предишни издания на двубоите. Напомняме, че според новите правила двубоят ще се проведе в четири тура:

            I тур – всеки от авторите ще се представи в рамките на 12 минути с най-доброто от поезията си;

            II тур – всеки от авторите ще има по 5 минути, за да дискредитира своя съперник, представяйки на публиката негови слаби, по своя преценка, творби.

            След втория тур всеки от публиката ще има възможност да предложи дума или фраза като тема за импровизация. Предложенията, записани на листчета, ще бъдат събрани в шапка, от която водещият ще изтегли едно и това ще бъде темата, по която съперниците ще пишат в продължение на 20 минути. През това време ще се проведе

            III тур, в който секундантите ще разполагат всеки с по 10 минути, за да защитават своя автор и да нападат съперника му.

            И накрая,

            IV тур –  по 5 минути на всеки автор за прочитане на написаното стихотворение по темата, зададена от публиката.

            Публиката ще гласува след всеки тур за предпочетеният автор с предварително раздадените листчета, като резултатите ще се изписват на табло, без обаче да се знае кои числа за кого се отнасят. Победилите автор и секундант ще бъдат обявени накрая, след като се съберат резултатите от гласуването. Ще бъдат раздадени грамоти и награди.

            Камелия Кондова (се самопредставя така: ) е родена през 1969 г. в гр. Добрич.  14 години по-късно нейния баща възкликва: „Ако знаех, че ще пропишеш, нямаше да те пусна на училище да  научиш азбуката. Тя си има друго обяснение – азбуката е полезно нещо, но е виновен един  14-годишен съученик, който ѝ причинява нещастна любов – повод за първите стихотворни „сълзи и сополи“ (кой е прописал от хубаво?!). Години по-късно се опитва да пише „само в краен случай“, като през останалото време става съавтор на две деца – Самуил и Мария, прави се на български филолог във Великотърновския университет, на радиожурналист в Габрово и Добрич, на вестникар в продължение на 10 години в родния си град, а и на продавач на хедери в завод по тежко машиностроение (това животно – хедерът – е 6 или 12-редова прикачена  машинария към комбайните).

          Разбира се, през този период прави и глупости като издаването на книги – общо шест: „Повод за живот“, „Не и милост“, „Как се обича художник“, Тепърва ще се уча на живот“, „Небе под ада“ и „Малки смърти“. Последната книга печели Годишната награда за поезия на Съюза на българските писатели за 2008г.

          С годините се е научила да си признава срамни работи – например това, че 6 годишна се е е опитвала да научи гарга да говори –  като ѝ  е чела на глас с денонощия Маркес (най-дебелата книга , на която е попаднала в домашната библиотека). Близките са я поощрявали в това безумно мероприятие, защото, докато чете Маркес на гаргата, не пада от дърветата и не си троши главата.

          Най-голямото признание получава от сина си през 1994 г. (тогава седемгодишен), който заявява „Мама е добър човек, нищо че пише!“.

          От 2006 година живее и работи в София  като защитава за пореден път титлата „шаран“ – хваща се на въдицата на любим мъж – заклет риболовец. Покрай него се занимава с издаването и разпространението на риболовно списание и с малък бизнес в съдружие с приятели. Като пише в трето лице за себе си, уж постига необходимата дистанция, но от първо лице си признава:

„Харесвам това талантливо момиче – Камелия Спасова – и май не ставам за противник. Дано тя да става, за да не опропастим замисъла на Петър Чухов!“

Камелия Кондова чете стихотворението си „6 март“ (архивен запис от
учредяването на „Национален литературен фестивал „Глоси“
– Благоевград, 13.10.2007 г.):

            Камелия Спасова (се самопредставя така: ) е родена в гр. София през пролетта на 1982 г. Поради липсата на видеозони месеци преди това ключово за живота ѝ събитие никой не подозирал нейния пол, още по-малко противоречивия ѝ характер. Родителите ѝ по никакъв начин не са заслужили злочестивината един ден малката Камелия да попадне в самозаблудата, че може да пише текстове. Във II Английска езикова гимназия, където получава няколко безценни житейски урока, пише сценарии за театрални постановки, повлича към своята заблуда група доброволци-съученици, както и самото ръководството на учреждението, така че „драматичните“ и опити са поставени в НДК за всеобщо недоумение.

          Следването на Българска филология в СУ „Св. Кл. Охридски“, където през 2006 г. завършва магистърска програма по литературознание, окончателно допринасят за нейното крушение. Някъде по това време по мрачните коридори и студени библиотеки прави и своите опити за поезия. Наградите, които припечелва, подхранват нейната самозаблуда. С няколко състуденти основават арт-група „Устата“, която под прикритието, че се стреми да визира и визуализира, да назовава и изговаря изкуството на млади автори, причинява не една поразия на родната ни култура.

         С напредването на нейната възраст напредва и безумието ѝ, както и броя на безумците, които му хващат вяра. И така, по ирония на съдбата, днес Камелия е докторантка по „Теория на литературата“ и хоноруван преподавател в СУ „Св. Кл. Охридски“, а от този месец и редактор в ЛВ. Приписват ѝ авторството на книжката с поезия „Парцел N 17“ (2007). Както в крайна сметка литературната наука има сполуката да установи, тя не пуши и не пие по много, в следствие на което се напива от малко и от малка…

          Поетическият двубой с поетесата Камелия Кондова, майстор на класическия стих, е важно събитие за Камелия Спасова, доколкото срещата с класическото винаги се оказва съдбовна и радикална. Критиците обаче не предвиждат разпасаните стихове и нрави на Спасова да бъдат озаптени и подредени дори и след подобен отрезвителен сблъсък, но пазят тайно надеждата, че един ден очите ѝ ще се отворят за нейната собствената слепота. За неин секундант е призован поетът Иван Христов, който населява хетеротопичния Бдин и съвсем детайлно познава особеностите на Спасова.

Спасова към Кондова: Не че знам много за трубадурите: тези, които се състезават с тропи и пеят за безплътната любов като най-върховно изживяване, но: прочие, ще се учудя, ако знаете името и на един трубадур, защото това тяхното си е групово явление, та: напълно съм готова да загубя в подобни двубои, да загубя в средновековните работи, но да продължавам да воювам за модерни времена и ново изкуство.

Камелия Спасова чете стихотворението си „Парцел №17“
(архивен запис от церемонията по награждаването на лауреатите
на първия Национален конкурс за поезия „Биньо Иванов“ – Кюстендил, май, 2007 г.):