Авторски текстове (ЛФ)

Макс Коен: думите, по всяко време

Публикувано от на август 24, 2010 в 12:01 am.

излапахме последната троха на нощта
продължихме и след това
разточително

настъпихме по невнимание луната
тя изписка кокетно
и си отиде
защото ѝ бе време

устните се оплетоха
влагата стоеше край тях
като сянка
и все гледаше да помогне

когато утрото се протегна разбудено
пръстите ни заглъхнаха
но ние знаехме
че думите ни чакат отвън
лакоми за изричане
и лесни за написване


Макс Коен



Макс Коен в „Кръстопът“.

1 коментар за “Макс Коен: думите, по всяко време”