Рисувай му какъвто искаш фон
може да е пепел или сняг
но да затрупва
също:
всеки четен ред смени с не зная
и всеки друг със страх ме е
не зная
губя усет за детайлите
къде изскърцал мост
какво полюшнал вятърът
не зная
аз вървя
– или се спускат улици край мен –
и търся теб
със всеки минувач те бъркам
мъж, жена, дете – еднакво ти приличат
но никога достатъчно: отблизо
разкривяват очертанията си
по лицата сякаш нямат нищо
защо така ограби сетивата ми
че забравих и езика
който помни името ти?
Сега дори да ги разпитам
дори да те открия най-подир
какво ще мога да ти кажа
аз, ограбеният?
Страх ме е.
Не зная.
септември 5th, 2010 at 13:29
[…] Никола Петров: Преди употреба, прочети… Филип Кабакян: До синкавата сянка… […]