Авторски текстове (ЛФ)

Филип Кабакян: Пръст и небе

Публикувано от на август 30, 2010 в 11:15 pm.

                              ”… О, гробът е една квадратна нула,
                              с която всичко почва отначало.”
                                                            Добромир Тонев
За мъртвите природата мълчи.
И само лудият със нея спори.
Той знае, че са сянката на дим,
която диша по-свободно горе.
Зърно и плява колко дълго браха –
почиват след житейските си буйства.
Изгаря ни класическият страх,
че смисълът е само във изкуството.
И мисълта ни – мълния – не гасне
във бунт срещу физическите норми.
Материята спи, не плаче в нас,
отдавна програмирана до корен.
Но вятърът в косите ни снове
и буцата във гърлото стопява.
Отдолу – пръст, отгоре – къс небе!
В средата – ние, разпнати наяве.
На слънцето под лъскавия пръстен
венчаха ни душата с крехко тяло.
А тленният, последен земен кръст
е само кръстопътят на началото


* – стихотворението е включено в книгата на Филип Кабакян „Юфка и нафора“ (2008 г., „АРС“ – можете да я намерите чрез „Български книжици“).

Филип Кабакян


Филип Кабакян в „DICTUM“.
Филип Кабакян в „Кръстопът“.

2 коментара за “Филип Кабакян: Пръст и небе”