Няма къде да ме изведе
лявата врата на търпението.
Не бива да пристъпвам прага ѝ.
Тя само прилича на вход
към деня, в който обичайно живееш.
Надниквам всяка нечетна привечер.
Светлината е бавна и отвесна.
Опашката на котката – риж дим,
очите ѝ виждат всичко.
Даже теб, даже мен,
даже сутринта,
в която няма да ни има.
Ина Иванова в „Кръстопът“.
Ина Иванова в DICTUM.
септември 5th, 2010 at 13:25
[…] в три епизода Ина Иванова: Лява врата Камелия Спасова: Обява Катя Начева: […]