НЕБЕТО Е ХОРИЗОНТАЛНО.
Дървото го пресича
като вик.
Илко Димитров
Вълните на камертона
задават последния верен тон
и утихват във вътрешното ухо
на Първа цигулка
(защо точно “ла”).
Тази жълта топола
с вертикалната си тишина
е само фрагмент от хармонията –
просто фрагмент и нищо повече!
Диригентът повдига мълчаливо палката
(един такт пауза преди да пусне вятъра).
Защо точно “ла”?!
* – Стихотворението е написано по време на втория литературен пленер-семинар „Предел“ (2010 г.). Епиграфът от Илко Димитров беше зададен като „хоризонт“ в творческата задача за пленера, а авторът му бе почетен участник в събитието…
