тъмното
поглъща света
и той
сякаш никога не е бил
утрото е
без спомен за минало
дъщеря ми се усмихва
на прозореца
по развиделяване
и възторжено обсъжда нещо (навярно банално) с небето
„еу ооо-о-о“
иска ми се и аз да го можех
всяка сутрин
чисто нов живот
Бояна Петкова
в „Кръстопът“
Бояна Петкова в „DICTUM“
декември 26th, 2010 at 20:23
[…] – ПОЕЗИЯ: Бояна Петкова: Приложен будизъм през погледа на дъщеря ми Ваня Стефанова: Сенки и стени Венци […]