Хубаво е да имаш пиян баща.
Той се взира над допустимото, и се оглежда за облаци
в гладкото небе. Меси на топка месечината
и си вкарва автоголове.
Като месия е
над случващото се в чашата; рови в чинията
да открие последните артефакти – даже яде,
като за последно Световно.
И не бърза за никъде.
Утре пастрока на всички ни
ще го изпревари на тъчлинията.
Венцислав Стайков в „Кръстопът“
декември 26th, 2010 at 20:23
[…] движение Венцислав Стайков: Баща Данка Калчева: Маковете… Димитър […]