сивото крило на вятъра
с бялото – на сутринта
донесе онзи разгърден поглед
към тридесет и деветия хоризонт
четиридесет посланици на мека горест
огорчиха изненадата на мисълта…
напред назад
напред назад
пилееше юмрукът ускорено волята
по-хладно биеше…
по-кръвно
Мария Тодорова в DICTUM.
Мария Тодорова в „Кръстопът“.
декември 26th, 2010 at 20:24
[…] Само един… Сивото… Филип Кабакян: Сезонни граници Тереза […]