Отново е вчера
и безценното ти време е прахосано,
прозорците на градовете се затварят,
а зад тях ти се присмиват всичките
причини за поезия. Загасят лампитe
и те одумват. Да,
в ден като вчерашния нищо не излиза.
В такъв ден всички литератори ликуват,
съгласните спорят
помежду си на един и същи ред,
прилагателните са неприложими,
глаголите куцат
и това е естествено, около тебе
както винаги се прави нищо.
Трескаво се прави нищо,
докато напълно разбереш,
че си напълно сам,
отворен, но празен
като бардак през деня.
Ти чакаш всичко да се промени след шест часà.
И то ще се!
Билярдната топка на Слънцето
ще падне пак червена и уверена
дълбоко в ъгловия джоб.
Отново ще е вчера, както винаги.
Жетоните ще намаляват.
Шансовете ни ще намаляват.
Поетът ще реши да се погледне
от добрата си страна
и няма да се разпознае. Пак.
Това не те ли кара да се смееш? Прави го,
аз се смея всяка сряда. И чакам всичко да
се промени след шест часà.
И то ще се!
Бардакът ще е пълен, прахта избърсана,
ще наизскачат всичките причини за поезия.
Ще има. Ще пишем.
Но нас няма да ни има в учебниците,
тъй както учебниците ги нямаше в нас.
Бележка: една малко по-стара версия на стихотворението можете да чуете в DICTUM.
юли 7th, 2015 at 3:44
[…] в който Иван Ланджев чете стихотворението си „Както винаги“. Можете да сте част от една верига, в която българската […]