да спя отново на скалите
и когато нощем се прибирам
на скалното си легло
да ми се привиждат умиращи гларуси
вместо развявано от вятъра найлоново пликче
да се влюбвам и разлюбвам в теб
всеки ден да напускам твоите села и градове
да изпивам всичките ти кръчми
да ходя гладен пиян и щастлив
и да свидетелствам само на звездите
макар винаги да забравям къде са плеядите
да си непослушно дете с кални нозе
което не знае какво е наказание
да си открит и непринуден към сериозния свят
не е поличба а дарование.
* – стихотворението е включено в книгата на Мирослав Христов „Череша с гравитация“ (2010 г., „АРС“)
март 6th, 2011 at 14:33
[…] нощ Мирослав Христов: Да Есауера Митко Гогов: […]