Мирослав Христов: да

Публикувано от на януари 23, 2011 в 10:57 pm.

да спя отново на скалите
и когато нощем се прибирам
на скалното си легло
да ми се привиждат умиращи гларуси
вместо развявано от вятъра найлоново пликче

да се влюбвам и разлюбвам в теб
всеки ден да напускам твоите села и градове
да изпивам всичките ти кръчми
да ходя гладен пиян и щастлив
и да свидетелствам само на звездите
макар винаги да забравям къде са плеядите

да си непослушно дете с кални нозе
което не знае какво е наказание
да си открит и непринуден към сериозния свят
не е поличба а дарование.

* – стихотворението е включено в книгата на Мирослав Христов „Череша с гравитация“ (2010 г., „АРС“)



Мирослав Христов


Мирослав Христов в „Кръстопът“.
Мирослав Христов в DICTUM.

1 коментар за “Мирослав Христов: да”