Дали защото живеем в различни ширини
и есента идва рано в моя край,
докато ти пътуваш от град на град,
четеш стихове и анализираш Сандрар,
опитвайки се да обясниш защо
„ако обичаш, трябва да си тръгнеш”,
аз разбърквам мармалада от сливи на печката
с голямата дървена лъжица на баба,
гледам градината, винаги една и съща през септември,
гледам живота, винаги по-голям от нас,
и разбирам, че няма синоним.
Кокошките в двора се карат
за един току-що изровен червей,
съседът в средата на своя пчелин
се опитва да въведе новата пчела царица
в кошера, който постави снощи,
защото е невъзможно две царици
да живеея под един покрив,
а аз изваждам една заблудена пчела,
на път да се удави
в третото бурканче с мармалад.
Стихотворението е част от новата книга на Аксиния Михайлова – „Разкопчаване на тялото“ („Жанет 45“, 2011 г.).
