Резултати от търсенето на: "Весела Кучева"

Весела Кучева: Бяхме на една пейка…

Стихотворение от Весела Кучева…

Весела Кучева: Фойерверките над Кот Д’Азур

едни светлини, които никога не съм виждала

на някакъв гръцки остров…

Весела Кучева: Невидимка

Стихотворение от Весела Кучева…

Весела Кучева: … вече…

Стихотворение от Весела Кучева…

Весела Кучева: Пленник

… дали този друг не е хапещ…

Весела Кучева: Никакво успокоение

Днес чух как някой казва
(не за мен):
„В живота си не е успяла
да разбере цената на един кубик вода“…

Весела Кучева: Цветята, начин на употреба*

Хората харесват откъснатите плодове,
защото могат да ги изядат,
но не е същото с цветята,
с тях няма толкова за правене…

Весела Кучева: 1,2,3

Между мен и съседа
е толкова тънко –
една стена,
кората на една череша.

Весела Кучева: Баба има гърбица

      Казвам „поздрави на брат ти” със затворени очи и с по-различен тон, защото той е този, с когото белехме праскови, веднъж, когато баба се престори, че ѝ става лошо, за да ни накара ние да обелим прасковите, от които щеше да направи сладко, за да може да ни гледа, да ни гледа гърбовете, както гледа гърба на съседката, съседката отиваща на работа, излязла по чехли да изхвърли боклука, да купи връзка магданоз от магазина, да изпрати някои от постоянните си гости, да може за пореден път да покаже на баба гърба си – единствено произведение, закачено за стената на пътуващата си галерия – леко пълен, но изправен, винаги изправен (за разлика от този на самата баба и точно това е причината да го гледа, него и всички останали), независимо от цветовете на различните ѝ блузи, несъчетаеми с полите или панталоните под тях, без значение дали изобщо е облечен (не, съседката не излиза без дрехи, просто обича роклите с гол гръб), нищо, дори ръцете, непозволяващи всичко да бъде видяно, изстъргващи най-горния епидермален слой чрез прекалено стягане на възела си и редовното подостряне на нокти, няма никакво значение за баба, след като може да гледа, наполовина скрита зад пердето, ушито от същия плат като роклята ѝ, като всяка една от нейните рокли и рози от плат, които забучва в косата си (заради изтъняването и отслабването на космите – все по-трудно) с помощта на дървена клечка за ядене на китайска храна, за да може по-добре да се прикрива.

Весела Кучева: Жълта

Послушна, огъваема, с размерите на роза (жълта); затваря си устата – нощем – но в нея няма зъби (без да е беззъба), те са по кожата, цялото тяло, зеления крак; навсякъде, освен в устата, малките ръце…

Весела Кучева: Край на вида на храстовидните орехчета

Болката е като онзи звук, който се появява един път в годината, по времето, когато козината ми е вече къса. Започва първо много тихо да дълбае точно под кожата на корема, но това не е неприятното дълбаене на насекоми, които след това ще напълнят тунелите със своите яйца и ларви, не, това е мекото навлизане навътре на лъжица в буркана с меда…

Весела Кучева: Ново петно

Някакво ново петно, светлоохресто, почти оранжево, се появи в окото на един от моите (общо шест по ска̀лата на Рихтер (който е човек, предполагам, въпреки че никога не мога да съм сигурна за повече от времето, в което лакът ми – не за нокти – изсъхва…

Весела Кучева: Печен заек (с превод на немски)

Скок-подскок преди вечеря (мама е вегетарианка, но тати не е) Кой идва, скок-подскок, през тъмното стъкло на фурната (нещо средно между черно и оранжево, на пластове, не му се вижда физиономията = не сме го чистили от прекалено дълго) ?

Весела Кучева: Историята, в която вестниците са пчели

     Сцветанаснягврисунканадете си реши бялата коса на покрива, понеже стаите ѝ вече са застлани. Освен това (когато гребенът-рибена кост за трети път одраска заоблената паралелограма на ръбчето над лявата й очна кухина) ще завали. Усеща се. Тогава покривът е най-удобен за бране на дъжд, а чашката на жадното пате отдавна е празна и то е […]

Издателство „Ерго“ представя романа „Дефект“ на Флорин Иримия

   Издателство „Ерго“ представя пред българския читател романа на Флорин Иремия „Дефект“(преводът е на Христо Боев, художник: Весела Кучева). Роденият през 1976 г. в Яш (Румъния) Иремия има докторска степен и води лекторски часове във Факултета по литература в университета „Александру Йоан Куза“ в родния си град. От 2001 г. пише очерци като сътрудник на списанията […]