Резултати от търсенето на: "Камелия Панайотова"

Камелия Панайотова: *** (само градът умее да приютява така…)

[…] ще завариш първата невинност задрямала
ще я прегърнеш
и така ще усъмнете […]

Камелия Панайотова: *** (напразно те опазих любима моя кожа…)

[…] ще простим една на друга за невежеството
за обидата и липсата на смелост […]

Камелия Панайотова: *** ( винаги съм смятала за нищо работа времето)

винаги съм смятала за нищо работа времето
по-смели са онези които вярваха
в поражението му
и то наистина не ме е застигало
наред с цялото човечество наоколо
не съм имала нужда да изговарям утехата
тревогата не ме е събуждала нощем

Камелия Панайотова за „Разкази“ на Наталия Мешчанинова: не просто разказ, а съпреживяване

азказите на Наталия Мешчанинова не разказват, а съпреживяват. Градът, в който започва историята, символизира всички малки провинциални градчета, образуващи уж различни светове, които обаче се характеризират с едно – невъзможността да избягаш. Тук Мешчанинова говори за бягството, каквото е – непосилен срам за всяко дете. Бягството само по себе си е мираж, скрит копнеж, а именно невярването в сбъдването на мечтата води до травматични последици, следи за цял живот. Съвсем достойно и правилно тази книга не се и не бива да се разглежда в качеството си на роман: такава реалност не би могла да се напише нацяло. Разграничението на разказите позволява и на автора, и на читателя, да поемат дъх между отделните „епизоди“ на случващото се. Книгата засяга теми, за които може и трябва да се говори много – нестабилни семейни отношения, отричането от собствените си идеи заради „нормалния“ живот, който остава нормален в същия град, където си преживял толкова ненормални неща, сексуалното насилие, напразните опити да запълниш липсващото, но най-вече разочарованието, че това, което си закрилял чрез саможертвите си, е всъщност илюзия. Паралелно текстът изговаря и обичта от и към майката, и как тя се изменя.

Камелия Панайотова: *** (Едно набъбващо лято…)

Едно съвсем естествено завръщане
към изначалната идея на живота –

да бъдеш дом за себе си,
без да е нужно да се връщаш
повече.

Камелия Панайотова: *** (Един непоносим вторник…)

Смъртта се забави на прага,
но влезе, разля се по масата,
печката, чайника,
по старите шкафове и леглото.

Най-вече леглото
на дядо ми.

Близък прочит

Създателите на „Близък прочит“ – Северина Плачкова и Александър Христов – вече са организирали и модерирали над 40 литературни събития (в рамките на формата и редица други извън него). Само през 2023 г. се състояха 18 от техните прочити (представяния на книги и автори или четения). Събитията се проведоха във Велико Търново (на сцена „Арт […]

Срещу/Стената

През изминалата 2023 г. инициативата „Срещу/Стената“, която е част от програмата на „Домът“ – център за култура и дебат и Национален фестивал „Глоси“, организира и спомогна за провеждането на месечни срещи между автори и публика в София. Стоящите зад тази инициатива са Ана Цанкова и Христо Мухтанов. (…)

Издателска група „Арс“ и „Scribens“ обявява ежегодния си Конкурс за ръкописи на дебютна книга – поезия, проза и хуманитаристика 2022

В трите раздела на конкурса ще бъде присъдена до една награда от всяко от двете издателства – предложение за договор за издаване и последващо издаване на книгата.

Поезия срещу войната – антология

Творби на 101 автори, от които почти 80 са български поети – както знакови за съвременната ни поезия като Георги Господинов, Борис Христов и Цочо Бояджиев, така и млади, но вече разпознаваеми автори, а също и такива, които тепърва изграждат своето име – са включени в антологията „Поезия срещу войната“…

Неделник/10

Брой 10 на „Литературен неделник“…

Неделник/9

Поезията: 135

  Днес Ви предлагаме една своеобразна антология (редактирана и допълнена) с поезия, събрана от съдържанието на eлектронното списание за литература „Кръстопът” след 2015 г., като авторите (135) са подредени по азбучен ред на имената, а подредбата на публикациите (над 300) за всеки автор – „от по-ново към по-старо”…

Неделник/6

Неделник/4