Резултати от търсенето на: Ваня Стефанова

Ваня Стефанова: Цезура*

*
Отпътува пастирът
Зад кланицата – тихо

Ваня Стефанова: Сенки и стени*

Ваня Стефанова: Interpretatio

Те не издумват блатцето задоволително, красивоумни млади братко; обзалагаш се – и аз не помня как и кога сме тръгнали да ги четем

Ваня Стефанова: Грозд

***
нови зърна
в сянката на лозата
ланшни чепки.

Ваня Стефанова: Рунически реален и отсъстващ*

Намирам “Четири” на Валентин Дишев за най-ценната книга, споходила ме през последните години – една от най-благодатните (за прочит) и най-мъчните (за коментиране). Една от големите, сложните български книги…

Ваня Стефанова: Юген

*
Старица с коза.
Огладняло стърнище…

Ваня Стефанова: Шумове

*
сънливо
галя котката
обратно на косъма…

Ваня Стефанова: Миниатюри

***
Давам име на
тишината.
По небцето ми – прах…

Ваня Стефанова: йонен канал

подай солта, ако обичаш; знам, знам, че е вредна
(знаеш, че обичам сол)… да, да, обещавам ти, че ще се опитам да
побелея като солник, да изсъхна, да се втопя
в кристалче, да блестя под
месечината…

Ваня Стефанова: Кръжило

*
Неразчупен хляб
Тлее пряспа…

Ваня Стефанова: През горната махала

*
Черни старци на пейката.
От кокиче до кокиче
мерят времето…

Ваня Стефанова: без такъм

виж спуканата
слънчевата
чаша
по-тежка е в ръката ми (напук ли)
няма нищо да си каже…

Ваня Стефанова: Отец

Някакво дете поряза
малкия си пръст,
за да напише на стената…

Ваня Стефанова: Нищо повече от това

В този (точно „този“) жежък суховей
живеенето е студено.
Откъртени са
от местата си – отдавна – хора и неща.
Тук нямаш нищо за завръщане. И както всяка вечер
съвсем очаквано и бавно – до смърт простиват южните стъкла
на клекналите къщи…

Ваня Стефанова: Суха глътка на езика н’зема

Изпий си хапчето на гладно и заспивай
да не слушаш пак за
                               сушата
от времето Абу̀ке –
осем пъти долби, стерео и квадро: изпарените води оголиха дъната…