Резултати от търсенето на: Лора Ненковска

Теодор Дуна: Под онези боязни…

под онези боязни на плътта със слюнка течаща по
дрехата му
се люлееше по средата на леглото като в средата на
морето. ръцете му
се приближаваха и раздалечаваха сякаш танцува
валс и страхът се разливаше…

Списанието – брой 5 – съдържание

Съдържание на брой 5 на електронното списание „Кръстопът“ – по раздели (авторите във всеки от тях са подредени по азбучен ред на имената) и категории…

Дениса Мирена Пишку: Три стихотворения

* * *
Видях
една патица с шест малки подире ѝ
в Чишмиджиу –
позвъних ти бързо
да дойдеш,
да ги видим заедно
и до момента,
в който се появи,
пазих очите си от техния образ.

Клаудиу Комартин: Приспивна песен

плачи, чедо мамино, плачи
дръж здраво лицето си в ръце, сам си
не, не си умрял: ще се научиш, че така се живее
по тези места…

Клаудиу Комартин: Убежище

В нощите, когато луната се удря в стените на
убежището,
а книгите са изнемощелите семейни старци,
които отдавна не реагират на какъвто и да е стимул,
също като на дете, спасено от животни,
езикът ми се струва непоносим…

Космин Перца: Вечер с предизвестен финал

Пазя равновесие върху въжето,
накланям ръцете, главата,
силите на животното са отвъд моята способност да
разбирам…

Космин Перца: Вечер с вино на балкона

Нощта започва сега.
Ти, моя любов, носиш дребни стъпки
из празната стая…

Адела Гречану: фрагмент от „Госпожица Квази“

      Аз тапицирах онзи стол в зелено. Отдавна беше лекьосан и намерих една стара рокля с цвят, близък до неговия, с която го облякох. Оттогава това е моят стол.
      Преди да седна, някакъв шум развълнува мислите ми. На стола се появи едно петно, което аз забелязах едва на втория ден. Вече не сядах на стола, изнесох го на слънце. На третия ден, вместо да изсъхне и да остави след себе си само неясен контур, петното започна да изпъква по-силно…

Адела Гречану: Фрагменти

Правех си модели от няколко събрани заедно нишки. Дразнеше ме, че покривката на масата не беше едноцветна и поради това моите модели не изпъкваха добре. Харесваха ми етикетите, които се отлепват лесно. Накъсвах ги на дребни парченца, приготвях ги и после търсех нишки по килима. Каквито и да са. От нишките правех малки топчици и когато бяха достатъчно, започвах да ги комбинирам с хартийките от масата. Подреждах дребните боклучета във възможно най-правите и близко разположени успоредни редове, но никога в кръгове…

Теодор Дуна: „накъде носиш този мъртвец“

„накъде носиш този мъртвец“
„това е моят мъртвец“ ми отговори и усетих

ръцете ѝ

да ме стискат още по-силно
оттласквам се от нея
„ние така си ходим“ каза „в действителност той

носи мен“

Теодор Дуна: движиш се бавно в болката като в жена;

движиш се бавно в болката като в жена;

тялото ти се приплъзва в жестовете ѝ, в студената
ѝ ръка,
миришеща като навън,
завива те с одеало, слага длан на челото ти
и цялата топлина на тялото ти
дебне бавното приближаване на косите ѝ…

Авторите в „Кръстопът“

Авторите, направили възможен авторитета на това списание: Агим Винца Адам Загаевски Адела Гречану Азиз Таш Аксиния Михайлова А.Л.А Ковингтън Александра Евтимова Александър Байтошев Албена Тодорова Албина Опанасенко Александра Евтимова Александър Белчев Александър Лютов Александър Мануилов Александър Сандев Александър Секулов Александър Христов Александрина Георгиева Алеш Дебеляк Алън Гинзбърг Амелия Личева Ана Бърнардич Ана Петрова Ана Ристович […]