Резултати от търсенето на: Яна Монева

Яна Монева: *** (той ми разказва…)


нещо се случва в онзи дъждовен следобед,
не във фабулата на разказа,
а във вътрешността му –
мека като сърцевината на стебло,
по което се стичат дъждовните капки…

Яна Монева: неделя –


ще избягаме от страха,

ще го оставим да се стече
в сянката на дувара отсреща
или в черната котка…

Яна Монева: Дъжд

Стихотворение от Яна Монева…

Яна Монева: Аз съм

Стихотворение от Яна Монева…

Яна Монева: *** (Единственото…)

Стихотворение от Яна Монева…

Яна Монева: Притежания

Стихотворение от Яна Монева…

Яна Монева: Рецепта

Справям се като готвя…

Яна Монева: спотаено усещане

има моменти, когато
между срещите на телата
или след всички трепети
на разбиране и разминаване…

Яна Монева: Скулптор

Той е
ръце, които ще размесят
и ще намерят думите във камъка,
мълчал години…

Яна Монева: Онзи ден

Онзи ден

сънувах
непознато пристанище…

Яна Монева: Дъждът ме настига…

дъждът ме настига.
влиза през тавана и стените
на празната стая, за която мисля…

Яна Монева: Горгона

слаба, порцеланова,
винаги силно гримирана,
красива, с тази красота, в която липсва…

Яна Монева: Той ми разказва…

Той ми разказва за старото пристанище в Копенхаген,
малко, но пълно с рибарски лодки и за момичето с морковена коса,
звучи като андерсенова приказка, но не е…

Яна Монева: Тази седмица…

Тази седмица всичко беше
бразилската театрална постановка,
която гледах от първия ред и плаках…

Яна Монева: Малко

расте в мен
не, не е въпрос,

усещам го с тялото си и през него,
дишаме заедно и заедно сме в паузата
докато се разхождам през пазара
и търся портокали,
в този сезон, който съвсем не е техен…