Резултати от търсенето на: иво георгиев

Нели Георгиева: Празното място на цяло поколение

Стихотворение от Нели Георгиева…

Нели Георгиева: Владимир

Стихотворение от Нели Георгиева…

Антонина Георгиева: Напоследък имам

Стихотворение от Антонина Георгиева…

Цветелина Георгиева: Може ли да ме полюлееш?

Цветелина Георгиева е и автор на „Да се наричаш Сахара” (издадена през декември 2013 г. от „Жанет 45“)…

Цветелина Георгиева: Tu cuerpo

Разказ, който бе включен и в книгата на Цветелина Георгиева „Да се наричаш Сахара” (издадена през декември 2013 г. от „Жанет 45“)…

Цветелина Георгиева: Бунтус

Разказ, който бе включен и в книгата на Цветелина Георгиева „Да се наричаш Сахара” (издадена през декември 2013 г. от „Жанет 45“)…

Цветелина Георгиева: Anno Domini

Разказ, който бе включен и в книгата на Цветелина Георгиева „Да се наричаш Сахара” (издадена през декември 2013 г. от „Жанет 45“), която категорично ви препоръчваме…

Цветелина Георгиева: Разговор

Разказ от Цветелина Георгиева…

Цветелина Георгиева: Żwirzęta*

Разказ от Цветелина Георгиева…

Цветелина Георгиева: Светът откачи и те нямаше

Разказ на Цветелина Георгиева…

Цветелина Георгиева: Не казвай на никого

Свят, в който хората си говорят и се познават, без да са се виждали.
Но това е тайна. Не казвай на никого.

Константин Георгиев: Копринено

Слиза надолу по стълбите. Контурите му леко бледнеят в мрака и само подчертават минималното пространство, което тялото му заема. Сякаш не живее в този свят, а взима назаем мъничко от материята му. Единствено скоро запалената цигара между пръстите му оставя някаква следа в пространството, а димът се запазва за миг или два и във времето…

Васил Георгиев: Френска връзка

  Докато слизал от „Застава” – та, Ди-ди бил убеден, че човек трябва да живее със спомените си, за да противостои на мизерното настояще и за да не изчислява резултата от живота си единствено по време на неговия ужасен край. Затова мисълта му, като подскачаща срещу течението на времето сьомга, се опитвала да се върне отново […]

Цветелина Георгиева: Поганци

…Хората идваха и си отиваха от тоя край, пръкваха се и се затриваха от тоя свят, а болките и радостите им ги кършеха ту на север, ту на юг, че да платят за всяка тайна на Вселената, която им се разкриваше през краткото им време на земята…

Цветелина Георгиева: Anno Domini

   Страда от липса на докосвания. На мекота. На плътност. Не е обикновено страдание, при което го боли или нещо в него се свива. Не прилича на нараняване. По-скоро е пропусквателна способност. Мембрана. Преминават през него без да ги усети. Моменти, усещания, глътки въздух. После e все едно не са били.