Резултати от търсенето на: иво георгиев

Цветелина Георгиева: Tu cuerpo

      Неделя сутрин. Сок от грейпфрут на масата, недопушена цигара от вчера и парче лепенка с ивица кръв по нея от порязаното. Полуотворена врата на терасата. Тениска на дивана, обърната наопаки…

Цветелина Георгиева: Светът откачи и те нямаше

      Дядо ми казваше, че е недопустимо човек, който не може сам да си приготви закуска, да бъде оставен да се занимава с каквото и да било друго на планетата. Доброто начало е важно, а закуските са просто нещо и изискват минимални усилия. Точно 6 минути и тридесет и четири секунди му отнемаха, за да приготви рохко сварено яйде, две препечени филийки и няколко парчета силно цвъркаща сланина, опържена в собствена мазнина. Не съм го виждал да сяда на масата за закуска без сланина. Намираше това за израз на стил. Самият аз държа винаги да има сланина в хладилника ми, въпреки че никак не обичам. Накрая винаги я изхвърлям и купувам нова. Освен това винаги закусвам. Дори в дните, когато ми се иска нещата никога, никога, никога да не се променят. Да нямат добро начало И да нямат добър край…

Цветелина Георгиева: Żwirzęta*

     Живея в столицата. Продавам вестници. Това е нещо като печат. Аз съм съседа дето живее на петия етаж, изхвърля си боклука в черен найлонов чувал всяка сряда и събота, и по принцип е съвсем тих. И съм оня, дето продава вестници наблизо…

Цветелина Георгиева: Панделка

     Бяхме недоволни и абсурдни. Мотаехме се. На градус. На скорост. В опити да не изглеждаме толкова обикновени колкото ни се струваха всички останали. Будехме се само в краен случай. Сънувахме. Искахме. Мятахме се. Боговете ни замеряха с мълнии, а на нас не ни пукаше и палехме цигари. Бяхме безопасни. Природно чисти. Събирахме ларви и ги рециклирахме…

Цветелина Георгиева: Приказки разни

     По философия си взех изпита защото подсказах на колега. Стагирит бил Аристотел, кой да предположи само! Ако подсказвах по-тихо, нямаше да се измъкна така леко. И липсата на опит да помогне веднъж. А щях да говоря за Кант. Kатегорически императив. Голяма работа. Не прави на другите това, което… Моят императив – абе, не им прави нищо, на тях и без това не им пука.

Александрина Георгиева: Казвам се Флоренция

      – Казвам се Флоренция и съм седемнадесетгодишна. Но не съм напълно побъркана. – тя винаги се представяше така, което караше хората сериозно да се съмняват в последното твърдение. Беше болезнено слаба и болезнено привлекателна. Брутално нежна – като кожата под дълбоко изрязан нокът. Раменете ѝ сякаш всеки момент щяха да се счупят заради дългите шалове, с които вечно се увиваше. И беше странна.

Александрина Георгиева: Мърльото

      Мърльото пред мен доизсмука свирепо цигарата си и я смачка в пепелника. Облегна се на бара и изръмжа:
      – Никак не е лесно да си таласъм, да знаеш…

Александрина Георгиева: „Доставено на:“

За първи път се влюбих в Ирина заради есемесите ѝ. После се влюбвах заради много други неща – ароматът на косите ѝ рано сутрин, умопомрачителните крака и навика ѝ да ми чете поезия в 4 сутринта преди важните си изпити. Но първо бяха съобщенията – кратки, писани на кирилица, с препинателни знаци и емотикони в началото и края…

Васил Георгиев: Улиците на „Уличник“

Предлагаме ви два от портретите, разположени на страниците на новата книга на Васил Георгиев„Уличник. Истории на софийските улици“ („Сиела“, 2010 г.)….

Цветелина Георгиева: Наред

Баща му беше моряк. Идваше в униформа и си заминаваше в униформа. Такъв го помнеше. В рамката на вратата, готов да замине. Накрая остана някъде по моретата. Не си дойде. Майка му плачеше, а той беше доволен, защото отдавна беше разбрал, че мястото на баща му винаги е било далече от тях. Спомни си, че докато я утешаваше ѝ обеща никога да не я оставя. Беше от онези обещания, които правим защото моментът го изисква, а всъщност никога нямаме намерение да изпълним. Дадено в спалнята, сред вещите на непознат човек и тапети, пропити от отдавна отминали усещания и сол…

Цветелина Георгиева: Къщата, над която не спираше да вали

     Съвсем в центъра на града има квартал, където къщите са строени в малки симпатични квадрати, улиците са широки и чисти, а по тях се извървяват стотици хора. Кварталът е сравнително тих и не се отличава с абсолютно нищо. Освен с една къща. Някога хората в града ѝ обръщаха внимание, после постепенно свикнаха с нея и […]

Цветелина Георгиева: Беда

Веско знаеше как да се радва на живота. Беше щастлив. Живееше обикновено, имаше жена, две деца и куче, което отдавна беше пораснало и загубило вниманието на децата, така че се налагаше той да го развежда из квартала. Харесваше му. Имаше си и къща с наполовина изплатена ипотека, малък двор пред нея, средно висока заплата и дори кола (не от скъпите, но здрава). Живееше нормално, спеше спокойно, нямаше вредни навици. Когато се случи нещастието…

Цветелина Георгиева: Бунтус

      Г-жа Тереза Бунтус спи с градинаря.
      Тя обича съпруга си.

Иво Гeоргиев: Исус ми прати SMS

Първият есемес беше към седем и нещо сутринта. Бяхме в кръчмата „Усмивката на изкормената риба”, двама с Ям Мръвката. Поркахме и гледахме вяло някои от сериите на „Ну погоди”, осенени от възвишена апатия към всичко. Цяла вечер си вдигахме наздраве с Ям и с една разголена кака от стената срещу мен. Имаше ги по цялото кръчме – снимки на каки с кларинети, саксофони, и дори една с контрабас. “Моята” беше напъхала черен кларинет в ягодовоначервената си уста. Червено и черно – нали разбирате? Имаше и други подробности, но за нашите притъпени сетива те бяха безинтересни. Съобщението гласеше…

Александрина Георгиева: Някой ден ще подпалим слънцето

      – А няма ли призраци? – настойчиво ме разпитва Юрген, след като подробно съм му обяснил, че не, тук няма нищо интересно, че Бургас е просто град на брега на морето, има море, има две главни улици и хубави момичета, че ми се спи и не може ли просто да се греем на огъня и да спим, много благодаря? Явно не, защото повтаря въпроса си още по-упорито, приятелката му се смее и ми се извинява с поглед, сякаш казва „Не знаеш какво е да си млад скитник, дори и да е само за две седмици, искаш да видиш всичко и да попиеш всички истории, които можеш да намериш”, но работата, мойто момиче, е, че знам какво е…