Резултати от търсенето на: цветелина георгиева

Цветелина Георгиева: Светът откачи и те нямаше

      Дядо ми казваше, че е недопустимо човек, който не може сам да си приготви закуска, да бъде оставен да се занимава с каквото и да било друго на планетата. Доброто начало е важно, а закуските са просто нещо и изискват минимални усилия. Точно 6 минути и тридесет и четири секунди му отнемаха, за да приготви рохко сварено яйде, две препечени филийки и няколко парчета силно цвъркаща сланина, опържена в собствена мазнина. Не съм го виждал да сяда на масата за закуска без сланина. Намираше това за израз на стил. Самият аз държа винаги да има сланина в хладилника ми, въпреки че никак не обичам. Накрая винаги я изхвърлям и купувам нова. Освен това винаги закусвам. Дори в дните, когато ми се иска нещата никога, никога, никога да не се променят. Да нямат добро начало И да нямат добър край…

Цветелина Георгиева: Żwirzęta*

     Живея в столицата. Продавам вестници. Това е нещо като печат. Аз съм съседа дето живее на петия етаж, изхвърля си боклука в черен найлонов чувал всяка сряда и събота, и по принцип е съвсем тих. И съм оня, дето продава вестници наблизо…

Цветелина Георгиева: Панделка

     Бяхме недоволни и абсурдни. Мотаехме се. На градус. На скорост. В опити да не изглеждаме толкова обикновени колкото ни се струваха всички останали. Будехме се само в краен случай. Сънувахме. Искахме. Мятахме се. Боговете ни замеряха с мълнии, а на нас не ни пукаше и палехме цигари. Бяхме безопасни. Природно чисти. Събирахме ларви и ги рециклирахме…

Цветелина Георгиева: Приказки разни

     По философия си взех изпита защото подсказах на колега. Стагирит бил Аристотел, кой да предположи само! Ако подсказвах по-тихо, нямаше да се измъкна така леко. И липсата на опит да помогне веднъж. А щях да говоря за Кант. Kатегорически императив. Голяма работа. Не прави на другите това, което… Моят императив – абе, не им прави нищо, на тях и без това не им пука.

Цветелина Георгиева: Да се наричаш Сахара

     Да се наричаш Сахара означава да се родиш с крясъците на някого, с проклятията, със сълзите, с обичта, която по-късно няма да се промени, и след по-късно също няма и ще се разлива по вените ти, за да изпълва с топлина всяко ледено късче ежедневие. Означава да разглеждаш любопитно нещата около себе си и да искаш да докоснеш всичко, само за да провериш дали е направено от захар. И когато откриваш, че не е, да продължаваш да търсиш. Не защото така трябва, а просто защото. Означава да не спираш да плачеш понякога, и не за друго, а защото песъчинки са се наместили в гърлото ти и дразнят до сълзи…

Цветелина Георгиева: Наред

Баща му беше моряк. Идваше в униформа и си заминаваше в униформа. Такъв го помнеше. В рамката на вратата, готов да замине. Накрая остана някъде по моретата. Не си дойде. Майка му плачеше, а той беше доволен, защото отдавна беше разбрал, че мястото на баща му винаги е било далече от тях. Спомни си, че докато я утешаваше ѝ обеща никога да не я оставя. Беше от онези обещания, които правим защото моментът го изисква, а всъщност никога нямаме намерение да изпълним. Дадено в спалнята, сред вещите на непознат човек и тапети, пропити от отдавна отминали усещания и сол…

Цветелина Георгиева: Къщата, над която не спираше да вали

     Съвсем в центъра на града има квартал, където къщите са строени в малки симпатични квадрати, улиците са широки и чисти, а по тях се извървяват стотици хора. Кварталът е сравнително тих и не се отличава с абсолютно нищо. Освен с една къща. Някога хората в града ѝ обръщаха внимание, после постепенно свикнаха с нея и […]

Цветелина Георгиева: Беда

Веско знаеше как да се радва на живота. Беше щастлив. Живееше обикновено, имаше жена, две деца и куче, което отдавна беше пораснало и загубило вниманието на децата, така че се налагаше той да го развежда из квартала. Харесваше му. Имаше си и къща с наполовина изплатена ипотека, малък двор пред нея, средно висока заплата и дори кола (не от скъпите, но здрава). Живееше нормално, спеше спокойно, нямаше вредни навици. Когато се случи нещастието…

Цветелина Георгиева: Бунтус

      Г-жа Тереза Бунтус спи с градинаря.
      Тя обича съпруга си.

Цветелина Георгиева: Рожденият ден на Макс

Макс се роди и веднага изплака. Не зачака да му се случи нещо лошо, а просто изрева на минутата в която се изсипа на белия свят. Баща му беше твърде щастлив, иначе вероятно щеше да поклати глава поучително и да отбележи, че такива неща просто не са необходими и са си чиста проба позьорство. Той обожаваше да нарича хората позьори, макар че не беше много сигурен какво точно ще рече това. Тогава баща му реши, че детето просто малко нескопосано се опитва да привлече вниманието върху себе си и толкова му се разсърди, че не му проговори докато Макс не навърши четиринайсет години и не му се извини лично….

Литературно възпоменание за Ваня Константинова

В този час в галерия „Червената точка“ в София започва срещата, по време на която приятели и съмишленици ще четат текстове на и за Ваня Константинова. Своето участие са заявили Божидар Пангелов, Бояна Петкова, Валентин Дишев, Васил Прасков, Весела Кучева, Весела Радева, Георги Милев, Левена Филчева, Мария Липискова, Милена Милева, Нели Добринова, Радослав Чичев, Силвия Томова, Цветелина Георгиева, Яна Копчева, Яна Монева

Неделник/14*

„Кръстопът“ – съдържание на бр. 137 (бр. 4, година XII)

Съдържание на бр. 137 на eлектронното списание за литература „Кръстопът” – по раздели (авторите във всеки от тях са подредени по азбучен ред на имената) и категории…

31: проза, драматургия и есеистика

зо български и преводни автори Ви канят на среща чрез сборника, подбран от архивите на „Кръстопът“…

Сборно съдържание на eлектронното списание за литература „Кръстопът” за брой 72/100 – акценти

Съдържание на eлектронното списание за литература „Кръстопът” за година VII (2015) – бр.1–12/72–84, година VIII (2016) – бр.1–12/85–96, година IX (2017) – бр.1–4/97-100, по раздели (акцентите)(авторите в първите три раздела са подредени по азбучен ред на имената, а подредбата на публикациите за всеки автор и в разделите – „от по-ново към по-старо”) и категории…   През […]