Отдавна го държеше на прицел, пръстът му галеше спусъка – отначало нежно, после по-рязко, задържаше, отпускаше, сърцето му биеше учестено и той последва ритъма му – туп – натиск, туп-туп – два последователни, обираше празния ход, докато срещне отпор, отпускаше и пак, и пак… От години Али чакаше този миг и ето – срещу него, на десетина метра, мъжът беше приклекнал над трупа на мечка. Сигурно скоро я беше убил и сега се наслаждаваше на трофея, по лицето му играеше усмивка – вече си представяше как ще се хвали пред приятелите си. Али го познаваше и ей тази усмивка най-много го дразнеше, затова леко присвиваше очи и местеше мерника към устата му…
ПЪТНИ ЗНАЦИ:
За визуализирането на сайта
Ако имате проблеми, свързани с навигацията в сайта, неговия "изглед" или ако нещо не Ви харесва, или имате препоръки и мнение, молим Ви, пишете ни на arsmedia@mail.bg . Благодарим Ви.
