Tag Archives: Ваня Стефанова

Ваня Стефанова: Шумове

*
сънливо
галя котката
обратно на косъма…

Ваня Стефанова: Миниатюри

***
Давам име на
тишината.
По небцето ми – прах…

Ваня Стефанова: йонен канал

подай солта, ако обичаш; знам, знам, че е вредна
(знаеш, че обичам сол)… да, да, обещавам ти, че ще се опитам да
побелея като солник, да изсъхна, да се втопя
в кристалче, да блестя под
месечината…

Ваня Стефанова: Кръжило

*
Неразчупен хляб
Тлее пряспа…

Ваня Стефанова: През горната махала

*
Черни старци на пейката.
От кокиче до кокиче
мерят времето…

Ваня Стефанова: без такъм

виж спуканата
слънчевата
чаша
по-тежка е в ръката ми (напук ли)
няма нищо да си каже…

Ваня Стефанова: Отец

Някакво дете поряза
малкия си пръст,
за да напише на стената…

Ваня Стефанова: Нищо повече от това

В този (точно „този“) жежък суховей
живеенето е студено.
Откъртени са
от местата си – отдавна – хора и неща.
Тук нямаш нищо за завръщане. И както всяка вечер
съвсем очаквано и бавно – до смърт простиват южните стъкла
на клекналите къщи…

Ваня Стефанова: Суха глътка на езика н’зема

Изпий си хапчето на гладно и заспивай
да не слушаш пак за
                               сушата
от времето Абу̀ке –
осем пъти долби, стерео и квадро: изпарените води оголиха дъната…

Ваня Стефанова: Огам*

Няма осветление – и мръква рано

по върлините на вкаменелия

следобед.

Димят смолите от дървото на живота.

Порязах си езика в

ръб на белег

Ваня Стефанова: Аутодафе

Сега, когато островът отвърза
стоманеното си въже –
и отпътува с цялото ти стадо

от мъгли,

ти имаш само сянката на кипариса си,
и всичките ти имена крещят…

Нели Добринова: Дохио

Причините мръзнат под изписани листове
и кълнат настроенията ми,
които кашлят, кихат и подсмърчат
в кишата след лугата в мастилото.

Литературен празник “Глоси” – 06.12.2008, НДК – част 2

     На 06.12. 2008 г., в НДК, като част от културната програма на XVII Международен панаир на книгата и като поредното събитие на Национален литературен фестивал “Глоси”, се състоя Литературният празник “Глоси”. Предлагаме ви видео от втората му част – представянето на книгите „01“ на Петя Хайнрих“ и „Патерицата на слънцето“ на Ваня Стефанова (модератор […]

Владимир Левчев: Поетите от „Глоси“

    Поетът Валентин Дишев ми даде 10 апетитни малки книжки – джобен формат – цялата продукция на библиотека “Глоси” за 2008-а година. Не знаех нищо за авторите. В книгите нямаше техни биографични бележки или снимки. Само издателството – “Арс” и мястото на публикация – Благоевград.      Вероятно първият въпрос, който незапознатият читател би си задал, […]

Ваня Стефанова: И още за „Момичето, което“

Че любовната лирика на Божидар Пангелов е различима лирика, не е новост за наблюдаващите отблизо живия литературен процес. Трябваше обаче да се появи книгата „Момичето което…“, за да е вече съвсем зримо, че тя е качествено различна от словесните ни наследства (и ‘класическите’, и ‘съвременните’), вписващи се в този тематичен обхват.