Tag Archives: електронно списание за литература

Екатерина Григорова: На Октавио Пас

[…] предупреждава за страшния мир –
торбата с любов и прах, оживяла и след дъжда […]

Боян Тончев: Когато темите се изчерпаха

[…] Сега обаче добре знаем, че предопределеността не е нещо, което прозираш в бъдещето, а което сам сглобяваш назад в миналото. Определеност в предишното, преди-определеност. Бъдещето е стихия, която те връхлита от нищото, без да се съобразява с предначертаности. Чертаенето идва едва след това, докато събираш останките, разпилени след случилото се и от тях се опитваш да построиш настоящето си. […]

Албена Тодорова: *** (Това, което е било…)

[…] Но все някога, когато уцелиш нужната пряка от първия път,
когато е много вкусно,
когато ти помогнат с куфара непознати,
когато планини череши из магазинчетата в квартала […]

Нели Станева: Дом, ние

[…] целият град и целият свят
е местоимение с две врати […]

Констатин Небешков: *** (когато смъртта ни намери)

[…] когато завърже поредния разговор
и пак разбере, че преди шеговито
подхвърляхме кокала и викахме
че препускахме бързо надолу
като снежни лавини
безкрайни и само за малко сме заедно
че изглеждаме цели и вкупом
а всъщност сме малки безцветни […]

Яна Пункина: Реших да направя списък (tbc)

[…] Сериозността на детската игра.
Звездната карта на нечий гръб.
Снимката на баща ми като войник.
Ароматът на липи, който надвива дъжда. […]

Гергана Гълъбова: Сладолед

[…] накрая всички сме
лепкав сладолед
по ръцете на дете […]

Иван Станков: Късна смърт (четвърта глава)

[…] Разбира се, нищо не му струваше просто да се съгласи, пък каквото излезе. Поканата по никакъв начин не можеше да го уязви, освен с наличността си. Нали искаше да бъде автор на живота си, на всичко, което предстои да му се случи. Човек, който е замислил да управлява живота на другите, първо на своя трябва да сложи желязна юзда. […]

„Драма пакт“ – Покана за драматургичен текст

„Драма Пакт“ -отворена покана за съвременни български пиеси

Левена Филчева: *** (поредна година ми е)

[…] разкъсаните ръбове на некролози
афиши
и празни изказвания
плющят на вятъра
в душата ми
и се превръщат във обяви […]

Констатин Небешков: *** (беше едно от пространствата)

[…] в това вечно пространство, доколко е истинно,
потопът няма да стане. и хубаво. […]

Гергана Гълъбова: *** (Скръбта е семе)

[…] Скръбта е череша
която не може да се изкорени […]

Николай Терзийски: Човекът, който преплува морето, за да ми донесе слънцето

[…] Не помня първия път, когато съм го видял. Нелепица на паметта. Кой е устроил мозъка на човеците по толкова глупав начин? Господ не би допуснал такава грешка. Дяволът? Как би могъл да се намеси в подобно нещо, та нали човекът е Божие творение? Впрочем, той не вярваше нито в Бога, нито в дявола. В църква влизаше само за да разгледа красотата на дърворезбите и иконите… или просто за да се усмихне и да се наслади на тишината. Той вярваше в тишината. […]

Албена Тодорова: *** (Ако ние сме риби…)

[…] Любовта е ръце, които мятат мрежата.
Любовта е кораб, който пренася рибата.
Любовта е готвач, който я пържи. […]

Станимир Семерджиев: *** (спокойно)

[…] ръцете ни от вихрите на вятъра едно и също сграбчват
краката ни на всички в една река са потопени […]