Tag Archives: Електронно списание за литература „Кръстопът“

Нели Станева: Дом, ние

[…] целият град и целият свят
е местоимение с две врати […]

Иван Станков: Късна смърт (четвърта глава)

[…] Разбира се, нищо не му струваше просто да се съгласи, пък каквото излезе. Поканата по никакъв начин не можеше да го уязви, освен с наличността си. Нали искаше да бъде автор на живота си, на всичко, което предстои да му се случи. Човек, който е замислил да управлява живота на другите, първо на своя трябва да сложи желязна юзда. […]

„Драма пакт“ – Покана за драматургичен текст

„Драма Пакт“ -отворена покана за съвременни български пиеси

Констатин Небешков: *** (беше едно от пространствата)

[…] в това вечно пространство, доколко е истинно,
потопът няма да стане. и хубаво. […]

Гергана Гълъбова: *** (Скръбта е семе)

[…] Скръбта е череша
която не може да се изкорени […]

Николай Терзийски: Човекът, който преплува морето, за да ми донесе слънцето

[…] Не помня първия път, когато съм го видял. Нелепица на паметта. Кой е устроил мозъка на човеците по толкова глупав начин? Господ не би допуснал такава грешка. Дяволът? Как би могъл да се намеси в подобно нещо, та нали човекът е Божие творение? Впрочем, той не вярваше нито в Бога, нито в дявола. В църква влизаше само за да разгледа красотата на дърворезбите и иконите… или просто за да се усмихне и да се наслади на тишината. Той вярваше в тишината. […]

Станимир Семерджиев: *** (спокойно)

[…] ръцете ни от вихрите на вятъра едно и също сграбчват
краката ни на всички в една река са потопени […]

Петър Денчев: Превъртане (откъс от романа)

[…] Когато Мария връща този телевизионен спомен в мислите си, продължава да лежи на плажа с уста пълна с пясък. Лежи и се опитва да прогони чайката, която сякаш иска да избоде очите ѝ. Мария маха с ръце, чайката се плаши, ала пак се приближава. Глупава работа. Мисли си Мария. Човек не може да умре на спокойствие. Човек не може да умре поне като герой в собствените си мисли. Все ще се появи някаква нещастна птица, която да го разсее… […]

Ралица Райкова: Солта на земята

[…] Отдалеч силуетът му напомняше скулптура от тел. Обхождаше пясъчната ивица от единия край до другия и с дрезгав глас известяваше за присъствието си, надявайки се, че все някой ще пожелае да купи от жълтите царевици. Въпроси като как се казва и къде живее отскачаха от него като гумени топчета; вечер, когато морето утихнеше, когато пясъкът издишаше от себе си суетата на поредния отминал ден, той просто се изпаряваше в здрача, за да се появи отново на сутринта и неуморно да закрачи сред хората. […]

Екатерина Григорова: Батискафът

[…] Единият се изчерви, докато размазваше бузата си в стъклото отвън,
сякаш притиснат от войнишки лакът –
с изкривени скули и сценична усмивка […]

Яна Пункина: Общи неща

[…] Това което изплува, не е кошмарно, не е подсъзнателно,
само е нещо ново
и е нещо общо. […]

Станимир Семерджиев: *** (представям си ги думите)

[…] представям си ги думите
как удържат на годините
пленяват мравка
и я превръщат в притча за търпението […]

Петър Денчев: Превъртане (откъс от романа)

[…] Не си единствен на света. Мислех си аз, докато го наблюдавах. Има още някой като теб. Някой, който прилича на теб. Някой, който да разказва. […]

Ежегоден конкурс на издателствата Ars и Scribens – резултати

В свое съобщение издателствата Ars и Scribens обявиха резултатите от своя ежегоден конкурс за ръкописи на дебютна книга…

В очакване: „Червилото на кметицата“

Очаквайте до средата на януари „Червилото на кметицата“ – едно забавно-сериозно пътуване чрез текст и рисунка в света на и чрез Симона Алекс. С логото на Издателство Scribens…