Tag Archives: Електронно списание за литература „Кръстопът“

Хайри Хамдан: Огънче

През целия ден му беше криво. Накрая пристигна междуградски автобус. Спря го по никое време, посред нищото на магистралата на живота.

Вангел Имреоров: времето изтича, (…)

времето изтича,
но какво остава след нас?

Доротея Василева: Машини

Ще правят нещо с нас, ще ни
научат, казват, на търпение, на бъдеще без
особен смисъл, на смирение.

Людмила Миндова: Първо очертай (…)

В лявата ръка се пише това,
което човекът харесва у себе си.
В дясната – което не харесва.

Христина Гутева: Три

приемам самотата
като дар
всичко друго си отива

Еди Румян: Рендетата

Крясъкът, който се надигаше в гърлото му обаче, бе сподавен от дискретно покашляне зад гърба му. Той се обърна рязко, движение, изненадващо чевръсто за такава маса килограми. Пред него стоеше млад, добре облечен господин, с очила със силен диоптър и безупречна прическа.

Катерина Стойкова: Веднъж отхапах от една ябълка

Той и аз ще сме приключили,
когато тази ябълка изгние.

Зорница Иванова: Отново преминаваш (…)

Отново преминаваш и въздухът засяда в гърлото ти,
тази сграда много прилича на онази от снимките,
тази сграда почти шепне обещание за разруха.

Нели Станева: Офия

Забранявам да пишеш, освен ако не е за самолети.

Ина Иванова: Сладкиш с вишни за из път

Неразгадаемото небе над това градче,
което скоро ще напуснем.

Надежда Тричкова: Техники за запечатване на образа

ключът е да прихванеш светлината:

Атанаска Илинчева: Часът

След пет ще настъпи промяна,
стъпките ще утихнат,
небето ще посивее,

Гергана Гълъбова: Без страх

преди
била безстрашна

Вангел Имреоров: часовете обикалят вратата

като планети около слънцето.
часовете тежат пред лекотата,
с която се докосваме.

Людмила Миндова: Въпрос на избор

Разговорът свършва все някога.
На следователя му втръсва да разпитва
и праща поета на края на географията.