Tag Archives: Електронно списание за литература „Кръстопът“

Гергана Атанасова: Златно яйце

(…) език, в който си птица и любовта е мил отказ
от преодоляването на разстояния (…)

Петя Богданова: *** (мускулите ти изпитват…)

(…) и се връщам съвсем цяла
за три секунди остаряхме и се родихме
отново (…)

Гергана Атанасова: *** (Погали това стихотворение…)

[…] Постави палци на слепоочията му –
там, където тупа вената на страха […]

Ана Цанкова: *** (като охлюв който се крие в тревите…)

[…] влачиш душата си ръцете ти се откъсват
сърцето ти тиктака смее се задъхва се
не пиши за умирането през август […]

Момчил Миланов: Някъде другаде

[…] Представям си го как слиза от такси (да, надали е пристигнал с ладия) и бърза да отиде към багажника, да отвори входната врата и да я подпре с първия куфар и да започне да вади останалите, а после да ги стоварва на прага на жилищната сграда, с нетърпението на новодошъл. […]

Ана Цанкова: *** (Той ме научи да обичам джаз…)

[…] че можем да се смеем на сериозни неща
и да четем поезия в парка
докато зениците на света ни кървят […]

Станимир Семерджиев: *** (злото води зло на каишка…)

[…]
родословното дърво на мъката расте

Александър Габровски: Има ли въздухът кожа?

[…] Той има малки рецептори,
по-тънки от нишки на паяк. […]

Екатерина Григорова: ЕФИАЛТ

[…] Моят глас пее в пръстта
все по-гръмовно:
Не ти трябва тигър,
не ти трябват новите зъби,
не ти трябвам аз. […]

Камелия Панайотова: *** (само градът умее да приютява така…)

[…] ще завариш първата невинност задрямала
ще я прегърнеш
и така ще усъмнете […]

Анна Александра: *** (Целувката се разпростря…)

[…] Спомен, който се случва в момента. Присъствие, което вече ти липсва. […]

Ангел Игов: Плажът на Велека

[…] дълго да разсъждавам
върху острието
на ведрата им меланхолия […]

Екатерина Григорова: ПРЕМИЕРАТА НА ДЖАК ГИЛБЪРТ И ПРЕВОДАЧЪТ, КОЙТО СЕ ОТКАЗА ОТ РАЯ

[…] По средата, там където беше масата преди,
сега се издигаше внушително пиано и върху него,
между вкаменените лица на бдението,
лежеше двуметрова пантера. […]

Камелия Панайотова: *** (напразно те опазих любима моя кожа…)

[…] ще простим една на друга за невежеството
за обидата и липсата на смелост […]

Анна Александра: Езикът се ражда от отсъствието

[…] Или аз сама говоря, прехапвайки си езика. […]