Tag Archives: „Жанет-45“

Ина Иванова: … (не казвай нищо повече)

. Не казвай нищо повече.Достатъчно е да положишлюбимата си книга на корема ми,твърдите ръбове на корицитеда погладиш с ръка, за да усетятежестта на хартията и премълчаното.Нищо да не остане от нас.Само една книга – кораб на Нойв средоточието на света,в средата на стаята,пред олтара на безмълвието ни,а някъде съвсем горе –сводът на небесните ни погледи.Прибоят […]

Ина Иванова: Тялото на паметта

Ръцете, които мелят бисквити и орехи,после топят маслото на водна баня.Жените, хвърлящи поглед през прозореца,навън, където плодовете зреяти градовете спят, размекнати в следобеда,и децата спят в размекнатия следобед,а косите им ухаят на прясно окосена трева,докато котките лениво почистват тялото на дома с езикв разтопените от слънце и меланхолия часове. Времето е кръгъл суров бонбон,ръчно приготвена […]

Кристофър Окиконе: По всичко личи, че в тази част от света руснаците са отвлекли идеята за патриотизъм

Вече 10 години Кристофър Окиконе следи войната в Украйна – от нейната „скрита“ фаза през 2014-а до днес. Някои от най-вълнуващите кадри в книгата „Украйна: Война и престъпления“ (издадена от „Жанет 45“) са негови – безусловни в посланията си, красноречиви, но и сдържани в изказа си. Точно такава сдържаност, която гарантира изричаното чрез тях да […]

Албена Тодорова: Ъ

[…] Не те лови ни сън, нито път, нито съд, нито ръб. […]

Александър Габровски: Има ли въздухът кожа?

[…] Той има малки рецептори,
по-тънки от нишки на паяк. […]

Албена Тодорова: Щ

[…] Понякога щастие.
Понякога щипване по носа или по пищяла. […]

Александър Габровски: За кратък момент решихме, че си е отишъл

[…] Че е обрасъл целият в коприва,
превърнал се е във фосил,
в изящна вкаменелост. […]

Антония Апостолова: „Нас, които ни няма“ (първа глава)

Откъс от „Нас, които ни няма“ на Антония Апостолова

Антина Златкова: морето в нас

Стихотворение на Антина Златкова

Антина Златкова: първата

[…] безвременен
безформен
целият прашинки,
плът и обич […]

Оля Стоянова: Три стихотворения

[…] но повтаря, че е красив –
като чужд пейзаж,
който не е сигурна, че съществува […]

Теа Монева: Актьори в ням филм

[…] всеки път, когато видя линейка,
се надявам да е раждане […]

Теа Монева: на площада

[…] фигурите от фонтана
наблюдават
малкото им бягство […]

Росица Ангелова: Люлката за чудаци в алегоричния, абсурден и сюрреалистичен свят на Цветелина Георгиева

  „Ако началото е проблем, погледнете през прозореца. Целият свят е сюжет и всеки миг е чудо“. – казва Брус Тейлър, проф. по творческо писане.

Азиз Таш: Гоненица на една кука

[…] Посечени от гилотините на розовите паралели
меридианите на нишките ни посиняват […]