[…] Любовта е ръце, които мятат мрежата.
Любовта е кораб, който пренася рибата.
Любовта е готвач, който я пържи. […]
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Tag Archives: „Жанет-45“
Албена Тодорова: *** (Ако ние сме риби…)
дек.
31
NO
коментара
Теа Монева: поклонник на поезията
[…] да пристигам като потъващ кораб,
да заставам оголена жица
сред всички цветя […]
дек.
30
NO
коментара
Надежда Тричкова: Експонати
[…] на вечеря мислим само за това:
да положа тялото ти в облак,
да ме заровиш в Северно море […]
дек.
26
NO
коментара
Цветозар Цаков: Без колан
[…] залегнах аз, ей така, както си вървях, да снимам един охлюв на тротоара. Той хич не се трогна от съвсем близкото ми присъствие, а продължи да си пълзи, на първа скорост и без предпазен колан, с несъзнателната смелост на всички изгреви […]
дек.
25
NO
коментара
Теа Монева: бог
[…] и ти си бог, всеки твой атом,
раздробен на протони, електрони […]
дек.
20
NO
коментара
Надежда Тричкова: Невена от радиото
[…] лесно е, казваш,
езикът едва допира небцето
„като целувка по рамото е“, като сън […]
дек.
16
NO
коментара
Александър Байтошев: Проект Анима (1)
[…] Седя в голата стая. ТЯ влиза и ме вижда.
На лицето си носи маска на лисица.
Ръцете ѝ са сини. Гали тялото ми и аз не се страхувам […]
дек.
15
NO
коментара
Преслава Виденова: Отблизо
[…] Ретините се смущават твърде често напоследък.
Дават повторения, където и да ида.
дек.
07
NO
коментара
Преслава Виденова: Корен
[…] Пръстените в ствола
бяха мощите на близки.
Стволът бе поникнал
наобратно в почвата […]
дек.
05
NO
коментара
Златозар Петров: Вариации
[…] ще слизаме край гари, свинеферми,
ще редактираме невзрачната природа.
Трагична ли е нашата заблуда? […]
дек.
04
NO
коментара
Цветозар Цаков: Чайник
[…] Плах, неуверен, озъртащ се, съсипан от незнанието си, потящ се от жегата на пълната си беззащитност. Стоящ и чакаш единствено своето наказание за това, че е човек.
И тогава ще му ги изсвиря. Нотите в главата си. Нотите, които сам не знам, но те са там наспроти. […]
ное.
25
NO
коментара
Лилия Йовнова: *** (Любовта била дълготърпелива…)
Любовта била дълготърпелива,
но ти недей да бъркаш
търпение – с търпимост,
дълго – с мъчително.
ное.
25
NO
коментара
Камелия Панайотова за „Разкази“ на Наталия Мешчанинова: не просто разказ, а съпреживяване
азказите на Наталия Мешчанинова не разказват, а съпреживяват. Градът, в който започва историята, символизира всички малки провинциални градчета, образуващи уж различни светове, които обаче се характеризират с едно – невъзможността да избягаш. Тук Мешчанинова говори за бягството, каквото е – непосилен срам за всяко дете. Бягството само по себе си е мираж, скрит копнеж, а именно невярването в сбъдването на мечтата води до травматични последици, следи за цял живот. Съвсем достойно и правилно тази книга не се и не бива да се разглежда в качеството си на роман: такава реалност не би могла да се напише нацяло. Разграничението на разказите позволява и на автора, и на читателя, да поемат дъх между отделните „епизоди“ на случващото се. Книгата засяга теми, за които може и трябва да се говори много – нестабилни семейни отношения, отричането от собствените си идеи заради „нормалния“ живот, който остава нормален в същия град, където си преживял толкова ненормални неща, сексуалното насилие, напразните опити да запълниш липсващото, но най-вече разочарованието, че това, което си закрилял чрез саможертвите си, е всъщност илюзия. Паралелно текстът изговаря и обичта от и към майката, и как тя се изменя.
ное.
20
NO
коментара
Илияна Генова: *** (онова животно в края на тунела)
онова животно в края на тунела
преструва се на светлина
не знаеш
ное.
15
NO
коментара
Ина Иванова: *** (Намерѝ име на този ден)
Намерѝ име на този ден,
име, мъхнато като клепачите
на новородена сърна,
синьо и прозирно зелено
като криле на водно конче,
променливо име намери
тайно и благодатно.
