Стискаш себе си в шепи –призрачно венчелистче,изненадало зимата.Смаляваш се с всяка година,за да красиш дома, но да не дразнишс цветовете на прокървил драконов плод.Белите ти китки са скритив безопасната сянка на дрехите,стискаш себе си, призрачно венчелистче –градината е пуста без теб,както светът на хищника е пуст без плячка. …
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Tag Archives: Зорница Иванова
юли
27
NO
коментара
Зорница Иванова: Опитвам се…
Опитвам се да разпозная умисълв подредбата на северното небе,което се разкрива ясносамо за няколко секунди,в разкрача между февруари и март.Оглеждам се за свободно сияние,образ, който да докосне прозореца мии да остави отпечатъкна неразгадаем език.Преследвам силует под уличните лампии се чудя колко далеч ще стигне,дали желае да се скрие, да търси стъпала към миналото си.Следващата лампа […]
юни
22
NO
коментара
Зорница Иванова и „Студена земя“
„Поезия на топлината и топлотата на пръстите, дланите, шепите, китките, и най-вече – на прегръдката: онази всеопрощаваща, себеизличаваща сила, за която няма предварително знание или подготовка. Паскал Киняр пише, че „в прегръдката Бог и Аз са мъртви“. Тази поезия го потвърждава безусловно.“, пише Момчил Миланов за новата книга на Зорница Иванова – „Студена земя“.
май
20
NO
коментара
„ОТБЛИЗО“ – фестивал за съвременна българска поезия
На 7 и 8 юни (петък и събота) на сцена „Арт лято“ (до ХГ „Борис Денев“ и парк „Асеневци“) ще се проведе„ОТБЛИЗО“ – фестивал за съвременна българска поезия. Вход свободен. Заповядайте!
сеп.
16
NO
коментара
Зорница Иванова: *** (Пита ме…)
(…) Разказваш, всичко е започнало така
и така ще продължи
докато главите ни клюмнат и се превърнем в убежища (…)
сеп.
13
NO
коментара
Зорница Иванова: *** (Чудо е…)
(…) колко сила, крепка зелена лоза,
скрита в ръцете ти,
се изплъзва и купува хляб, и брои хартиени сметки (…)
окт.
30
NO
коментара
„Хроники на сходствата“ от Зорница Иванова
„Една книга, в която преминаването през „реката на своя страх“ се оказва сродяване със света, в която се настоява „не изземай правото / на камъка / да оправдае съществуването си“, а и „не пришивай чувствителността / като аргумент / срещу критичното мислене“.
окт.
12
NO
коментара
Зорница Иванова: *** (Разказвали ли са ти…)
… единствена
основата на камъка,
червеникава текстура,
захлупва и пренарежда
хрониките на света.
Зорница Иванова: *** (Следобедите…)
… като първо изгаряне от коприва
върху мекото на дланта,
като ужилването от пчела,
като сол върху подутините.
Като сродяване със света.
