[…] от живото изящество
на пиктограмата
до кръстчето,
достъпно всекиму […]
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Tag Archives: Издателство „Арс“
Валентин Дишев: Historia Augusta
15 години „Арс“ и 5 години Scribens
Издателство „Арс“ е основано през 2007 г. от Валентин Дишев, като развитие на издателската програма на „Арс“ ООД (Благоевград, 1997 г.). През 2017 г. Валентин Дишев и Георги Гаврилов основават ;Издателство Scribens, като обединяват силите си и в развитието на „Арс“ (вече като импринт на „ЛитПрес“ ЕООД, София). По-късно към творческия и маркетингов екип на издателствата се присъединяват и Анна Лазарова и Божидар Димитров, а днес издателствата работят като издателска група, обединяваща маркетинговото им представяне и съгласуваща издателските им политики…
Неделник/2
„Неделник“ е новата ни инициатива, която иска да ви предлага четива, аудио и видео, достатъчни да пътувате с часове в света на литературата, че и – занапред – за „цяла неделя“. Ще го правим като насочваме вниманието ви – чрез кратки описания и вградени в тях директни хиперлинкове – към „места в мрежата“ (списания, сайтове, блогове, влогове, подкасти, „канали“ в YouTube и т.н.), които последователно защитават вглеждането си в литературата като отговорна и смислена мисия; „места“, подкрепата и уважението си към които изразяваме и по този начин. Ще ви предлагаме и съдържание, насочено към по-неопитна и млада аудитория, „говорещо“ на по-близък за нея език, за да подкрепим и това усилие за приобщаване към книгата и четенето…
Милена Спириева: *** (напуска темата…)
Можете да поръчате книгата на Милена Спириева „Когато темата бяга от времето“ (АРС, 2018), в която е включено това стихотворение.
Димитър Събов: *** (Доцентите по нищета…)
Можете да си поръчате книгата на Димитър Събов „Бутик за смърт” (издадена от „АРС“), в която е включено и това стихотварение.
Милена Спириева: 9/11/11
[…] Ако имах и смелост
щях да ти пратя обяснения
по хартиен самолет
Вместо това стоя замислена и слушам
как някой по-голям и по-смел
е направил точно това
Лидия Кирилова за дебютната стихосбирка на Златина Димитрова: „Гробище за слонове“ или опит за разбиране
[…] Ще ни разведе из дебрите на паметта, за да ни покаже как крайъгълните камъни на пътя, който сме изминали, са вградени в общата конструкция на настоящето, а то самото е ключовият камък на арката на пребиваването ни, който не може да я крепи без миналото. То не се забравя, също като карането на колело, дума пред дума, спомен подир спомен, слон след слон – до гробище. Животът е низ от случайности и съвпадения, но накрая винаги е гробището. Свещено като храм място, храм на слонската памет на поколенията. Най-цветното петно в града. […]
Калина Линкова: Янус
по страниците на ненаписаното
ехтят междуребрията на времето…
Христо Мухтанов: ***
[…] Вероятно неизясненото в мен искаше да счупи всичко наоколо, постоянно изпречвайки го срещу себе си.==
Калина Линкова: шарада за наивници
хрупкава е поезията на изгрева…
Христо Мухтанов: *** (понякога не ми достига…)
[…] не ми достигат толкова много неща:
спокойствие, смирение, свобода,
цялостност, свързаност, общност,
упование, надежда, любов;
не ми достига живот
и когато се задушавам от липсата
на вода или въздух, си мисля единствено
– нищо, все още нищо
не е било достатъчно
Теодора Лалова: *** (Той сменя струните…)
Той сменя струните на китарата си,
аз подчертавам изреченията в книга, в която
все още е двадесети век и някакви двама танцуват
в един крайбрежен хотел.
Камелия Панайотова: *** (Едно набъбващо лято…)
Едно съвсем естествено завръщане
към изначалната идея на живота –
да бъдеш дом за себе си,
без да е нужно да се връщаш
повече.
Теодора Лалова: *** (Досущ, онзи…)
>Досущ онзи, който навикът каза, че си,
ти вървиш и се прощаваш с изправения гръб,
с дългата коса, с ръцете, които са прегръщали една жена
и още една, и още една,
с езика, който е описвал елипси по бялата кожа на паметта.
Камелия Панайотова: *** (Един непоносим вторник…)
Смъртта се забави на прага,
но влезе, разля се по масата,
печката, чайника,
по старите шкафове и леглото.
Най-вече леглото
на дядо ми.