Tag Archives: Издателство „Арс“

Лидия Кирилова за дебютната стихосбирка на Златина Димитрова: „Гробище за слонове“ или опит за разбиране

[…] Ще ни разведе из дебрите на паметта, за да ни покаже как крайъгълните камъни на пътя, който сме изминали, са вградени в общата конструкция на настоящето, а то самото е ключовият камък на арката на пребиваването ни, който не може да я крепи без миналото. То не се забравя, също като карането на колело, дума пред дума, спомен подир спомен, слон след слон – до гробище. Животът е низ от случайности и съвпадения, но накрая винаги е гробището. Свещено като храм място, храм на слонската памет на поколенията. Най-цветното петно в града. […]

Калина Линкова: Янус

по страниците на ненаписаното
ехтят междуребрията на времето…

Христо Мухтанов: ***

[…] Вероятно неизясненото в мен искаше да счупи всичко наоколо, постоянно изпречвайки го срещу себе си.==

Калина Линкова: шарада за наивници

хрупкава е поезията на изгрева…

Христо Мухтанов: *** (понякога не ми достига…)

[…] не ми достигат толкова много неща:
спокойствие, смирение, свобода,
цялостност, свързаност, общност,
упование, надежда, любов;
не ми достига живот
и когато се задушавам от липсата
на вода или въздух, си мисля единствено
– нищо, все още нищо
не е било достатъчно

Теодора Лалова: *** (Той сменя струните…)

Той сменя струните на китарата си,
аз подчертавам изреченията в книга, в която
все още е двадесети век и някакви двама танцуват
в един крайбрежен хотел.

Камелия Панайотова: *** (Едно набъбващо лято…)

Едно съвсем естествено завръщане
към изначалната идея на живота –

да бъдеш дом за себе си,
без да е нужно да се връщаш
повече.

Теодора Лалова: *** (Досущ, онзи…)

>Досущ онзи, който навикът каза, че си,
ти вървиш и се прощаваш с изправения гръб,
с дългата коса, с ръцете, които са прегръщали една жена
и още една, и още една,
с езика, който е описвал елипси по бялата кожа на паметта.

Камелия Панайотова: *** (Един непоносим вторник…)

Смъртта се забави на прага,
но влезе, разля се по масата,
печката, чайника,
по старите шкафове и леглото.

Най-вече леглото
на дядо ми.

Cristancho Duque / Кристанчо Дукe

Представяме ви участниците в София ГлосиФест – 2020/есен

Мариана Óса Сапата / Mariana Ossa Zapata

Представяме ви участниците в София ГлосиФест – 2020/есен

Laura Cardona / Лаура Кардона

Представяме ви участниците в София ГлосиФест – 2020/есен

Ashanti Dinah / Ашанти Дина

Представяме ви участниците в София ГлосиФест – 2020/есен

Luis Fernando Cuartas Acosta / Луис Фернандо Куaртас Акоста

Представяме ви участниците в София ГлосиФест – 2020/есен

Цочо Бояджиев / Tsocho Boyadzhíev

Представяме ви участниците в София ГлосиФест – 2020/есен