Ръка протягаш към деня, чиито смъртоносни часове стоят самотни. Ръка протягаш към дървото, дето са раздрусали, за да му вземат плодовете. Оставили са почвата безплодна, небосвода – бездиханен, а морето – ялово. Затворили са улиците за надежди и за спомени…
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Tag Archives: Кемал Йозер
Кемал Йозер: Да вярваш на натрупването
Фосфорният блясък на морето, известяващ за вълната,
в чий ли взор попада на брега?..
Кемал Йозер: В двата края на едно безцелно ходене напред-назад
През някои от сутрините, на отиване на работа,
разполовява
двадесетминутното пътуване
един пресрещнат сред морето
кораб с чуждоземен флаг…
