[…] предупреждава за страшния мир –
торбата с любов и прах, оживяла и след дъжда […]
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Tag Archives: книга
Екатерина Григорова: На Октавио Пас
Нели Станева: Дом, ние
[…] целият град и целият свят
е местоимение с две врати […]
Яна Пункина: Реших да направя списък (tbc)
[…] Сериозността на детската игра.
Звездната карта на нечий гръб.
Снимката на баща ми като войник.
Ароматът на липи, който надвива дъжда. […]
Гергана Гълъбова: Сладолед
[…] накрая всички сме
лепкав сладолед
по ръцете на дете […]
Иван Станков: Късна смърт (четвърта глава)
[…] Разбира се, нищо не му струваше просто да се съгласи, пък каквото излезе. Поканата по никакъв начин не можеше да го уязви, освен с наличността си. Нали искаше да бъде автор на живота си, на всичко, което предстои да му се случи. Човек, който е замислил да управлява живота на другите, първо на своя трябва да сложи желязна юзда. […]
Гергана Гълъбова: *** (Скръбта е семе)
[…] Скръбта е череша
която не може да се изкорени […]
Николай Терзийски: Човекът, който преплува морето, за да ми донесе слънцето
[…] Не помня първия път, когато съм го видял. Нелепица на паметта. Кой е устроил мозъка на човеците по толкова глупав начин? Господ не би допуснал такава грешка. Дяволът? Как би могъл да се намеси в подобно нещо, та нали човекът е Божие творение? Впрочем, той не вярваше нито в Бога, нито в дявола. В църква влизаше само за да разгледа красотата на дърворезбите и иконите… или просто за да се усмихне и да се наслади на тишината. Той вярваше в тишината. […]
Петър Денчев: Превъртане (откъс от романа)
[…] Когато Мария връща този телевизионен спомен в мислите си, продължава да лежи на плажа с уста пълна с пясък. Лежи и се опитва да прогони чайката, която сякаш иска да избоде очите ѝ. Мария маха с ръце, чайката се плаши, ала пак се приближава. Глупава работа. Мисли си Мария. Човек не може да умре на спокойствие. Човек не може да умре поне като герой в собствените си мисли. Все ще се появи някаква нещастна птица, която да го разсее… […]
ян.
11
NO
коментара
Екатерина Костова: Следа от мигване
[…] А нощем като пеперуда диамантена
да кацне върху Санта Барбара луната.
Да чуе чужденецът шепота
на утрото и да поиска
тук да остане още малко
или повече –
защо ли не до края си. […]
ян.
10
NO
коментара
Екатерина Григорова: Батискафът
[…] Единият се изчерви, докато размазваше бузата си в стъклото отвън,
сякаш притиснат от войнишки лакът –
с изкривени скули и сценична усмивка […]
ян.
09
NO
коментара
Яна Пункина: Общи неща
[…] Това което изплува, не е кошмарно, не е подсъзнателно,
само е нещо ново
и е нещо общо. […]
ян.
06
NO
коментара
Христина Мирчева: Град
[…] Снегът ще ми прости опустошеното поле на дните,
на урвите и бездните и на утробите сред планините,
на голия пейзаж без птици. […]
ян.
05
NO
коментара
Екатерина Костова: Изкуство
[…] да приготвиш вечеря
с тишина,
да я сервираш със сребърни прибори
и да я споделиш с бездомника
на ъгъла на твоя път […]
ян.
04
NO
коментара
Петър Денчев: Превъртане (откъс от романа)
[…] Не си единствен на света. Мислех си аз, докато го наблюдавах. Има още някой като теб. Някой, който прилича на теб. Някой, който да разказва. […]
ян.
03
NO
коментара
В очакване: „Червилото на кметицата“
Очаквайте до средата на януари „Червилото на кметицата“ – едно забавно-сериозно пътуване чрез текст и рисунка в света на и чрез Симона Алекс. С логото на Издателство Scribens…
