Tag Archives: книга

Екатерина Григорова: На Октавио Пас

[…] предупреждава за страшния мир –
торбата с любов и прах, оживяла и след дъжда […]

Нели Станева: Дом, ние

[…] целият град и целият свят
е местоимение с две врати […]

Яна Пункина: Реших да направя списък (tbc)

[…] Сериозността на детската игра.
Звездната карта на нечий гръб.
Снимката на баща ми като войник.
Ароматът на липи, който надвива дъжда. […]

Гергана Гълъбова: Сладолед

[…] накрая всички сме
лепкав сладолед
по ръцете на дете […]

Иван Станков: Късна смърт (четвърта глава)

[…] Разбира се, нищо не му струваше просто да се съгласи, пък каквото излезе. Поканата по никакъв начин не можеше да го уязви, освен с наличността си. Нали искаше да бъде автор на живота си, на всичко, което предстои да му се случи. Човек, който е замислил да управлява живота на другите, първо на своя трябва да сложи желязна юзда. […]

Гергана Гълъбова: *** (Скръбта е семе)

[…] Скръбта е череша
която не може да се изкорени […]

Николай Терзийски: Човекът, който преплува морето, за да ми донесе слънцето

[…] Не помня първия път, когато съм го видял. Нелепица на паметта. Кой е устроил мозъка на човеците по толкова глупав начин? Господ не би допуснал такава грешка. Дяволът? Как би могъл да се намеси в подобно нещо, та нали човекът е Божие творение? Впрочем, той не вярваше нито в Бога, нито в дявола. В църква влизаше само за да разгледа красотата на дърворезбите и иконите… или просто за да се усмихне и да се наслади на тишината. Той вярваше в тишината. […]

Петър Денчев: Превъртане (откъс от романа)

[…] Когато Мария връща този телевизионен спомен в мислите си, продължава да лежи на плажа с уста пълна с пясък. Лежи и се опитва да прогони чайката, която сякаш иска да избоде очите ѝ. Мария маха с ръце, чайката се плаши, ала пак се приближава. Глупава работа. Мисли си Мария. Човек не може да умре на спокойствие. Човек не може да умре поне като герой в собствените си мисли. Все ще се появи някаква нещастна птица, която да го разсее… […]

Екатерина Костова: Следа от мигване

[…] А нощем като пеперуда диамантена
да кацне върху Санта Барбара луната.
Да чуе чужденецът шепота
на утрото и да поиска
тук да остане още малко
или повече –
защо ли не до края си. […]

Екатерина Григорова: Батискафът

[…] Единият се изчерви, докато размазваше бузата си в стъклото отвън,
сякаш притиснат от войнишки лакът –
с изкривени скули и сценична усмивка […]

Яна Пункина: Общи неща

[…] Това което изплува, не е кошмарно, не е подсъзнателно,
само е нещо ново
и е нещо общо. […]

Христина Мирчева: Град

[…] Снегът ще ми прости опустошеното поле на дните,
на урвите и бездните и на утробите сред планините,
на голия пейзаж без птици. […]

Екатерина Костова: Изкуство

[…] да приготвиш вечеря
с тишина,
да я сервираш със сребърни прибори
и да я споделиш с бездомника
на ъгъла на твоя път […]

Петър Денчев: Превъртане (откъс от романа)

[…] Не си единствен на света. Мислех си аз, докато го наблюдавах. Има още някой като теб. Някой, който прилича на теб. Някой, който да разказва. […]

В очакване: „Червилото на кметицата“

Очаквайте до средата на януари „Червилото на кметицата“ – едно забавно-сериозно пътуване чрез текст и рисунка в света на и чрез Симона Алекс. С логото на Издателство Scribens…