(…) очите ти виждат
светлина по-силна от всяка друга светлина (…)
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Tag Archives: книга
Валери Валериев: Слава
сеп.
17
NO
коментара
Марин Бодаков: из „Галерията на сърцето“ (2)
Стихотворения, включени в книгата „Галерията на сърцето“
сеп.
16
NO
коментара
Зорница Иванова: *** (Пита ме…)
(…) Разказваш, всичко е започнало така
и така ще продължи
докато главите ни клюмнат и се превърнем в убежища (…)
сеп.
15
NO
коментара
Валери Валериев: до мъжа, който всеки ден капе грес в пантите на скърцащата входна врата
(…)усилията ти са от ключово значение
светът се крепи на твоите усилия
старанието ти беше забелязано (…)
сеп.
14
NO
коментара
Марин Бодаков: из „Галерията на сърцето“ (1)
На 24-и септември в театър „Сфумато“ ще бъде премиерата на събраните стихотворения на Марин Бодаков – книгата е озаглавена „Галерията на сърцето“.
сеп.
13
NO
коментара
Зорница Иванова: *** (Чудо е…)
(…) колко сила, крепка зелена лоза,
скрита в ръцете ти,
се изплъзва и купува хляб, и брои хартиени сметки (…)
сеп.
12
NO
коментара
Палми Ранчев: Перспектива
(…) Оттам навярно някой също гледа
старото адмиралтейство. (…)
сеп.
09
NO
коментара
Палми Ранчев: Островите
(…) И после съжалението, че лесно съм пропуснал откога
търпеливо съпровождат кораба от двете му страни. (…)
сеп.
02
NO
коментара
Петя Богданова: *** (мускулите ти изпитват…)
(…) и се връщам съвсем цяла
за три секунди остаряхме и се родихме
отново (…)
авг.
31
NO
коментара
Ана Цанкова: *** (като охлюв който се крие в тревите…)
[…] влачиш душата си ръцете ти се откъсват
сърцето ти тиктака смее се задъхва се
не пиши за умирането през август […]
авг.
21
NO
коментара
Ралица Красимирова: *** (Трактори орат въздуха…)
[…] в гроба на тази жена няма нищо
моля се да я сънувам […]
авг.
19
NO
коментара
Александър Габровски: Има ли въздухът кожа?
[…] Той има малки рецептори,
по-тънки от нишки на паяк. […]
юли
27
NO
коментара
Петя Абрашева за „Не са чудовища“ на Никола Петров или за поезията, която удря „във слънчевия сплит отчаяно красиво“
[…] Намирането на централна тема в книгата не се осъзнава като изрична необходимост, доколкото според самия автор стилът е този, който служи като достатъчен обединителен център и успява да спои разнородните тематичните посоки на отделните стихотворения. Разбира се, в книгата има и теми, на които поетът многократно се връща и които – съзнателно или не дотам – моделират донякъде устойчиви представи за света. Такива са темата за приказното, невинността, паметта, естественото (което следва да бъде възприемано едновременно във връзката си с нечудовищното, но и като нещо отвъд, като нещо повече). […]
