. от великите човешки комедииискам само тази с прорезите в залезитес многото възможности за катастрофас оранжевото което не контролирахме самивъпреки че ни беше дадено ръководствоопитах да се придържам към негода отбележа обектите от които да вземем печатиедин залез един самолет една кометаняколко различни вида птициедин брас инструментнещо кариранонещо коженои първото червено вино за сезонапопълвахме тази […]
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Tag Archives: книга
Оля Стоянова: Болките на растежа
. Някога той можеше да разбираптичия език –онзи таен език на детството,когато нямаше непознати думии застрашени животински видове –врабчетата не бяха изчезващ вид,дроздовете разказваха истории,а преди буря бързолетите съшиваха небетос едри бодове.Как се нарича всичко онова,което идва после?Порастванеили екологична катастрофа? .
Мария Куманова: без заглавие (позволи на солта…)
. позволи на солта всичките ѝ имена ивъплъщения позволи очертанията напланини по хоризонта позволисляпото петно позволи мъртвата зоназемния божествен ритъм и как всичко емодел позволи си само да седиш данаблюдаваш прилива и отлива да гледашкак текат сълзите как солта се съсирвапо кожата как може с едно движениевече да се махне как отдавна езасъхнала колко време […]
Оля Стоянова: Бурята на хоризонта
. Пристига –до минути светът ще е други той знае, че така трябва да бъде –понякога небето трябва да трещи,да гърми,птиците да притихнат,тревите да се наведат –думите да нямат значение,понякога трябва да наведеш глава,а това винаги ставапо трудния път. .
Нинко Кирилов: така добре
. така добре да те обичам. а тида спиш до късно, късно. така добреда ти броя и вдишванията, и болките,и всичко, а ти да пресънуваш всякатъмничка вселена, която плаче, стенеили е със криле на гарвани от полети безкрили.и ето аз будувам вместо двама, мечтаехда е вместо трима. да не говорим за това,сега така добре вселената […]
Йоана Стоянова: три миниатюри
. думите се плъзгат по менкато по сапунисана пързалкакато яйце в гърлотона одобрениекоето никога няма да получа .
Мила Люцканова: без заглавие (След една година…)
. След една годинасляга земята.Боговете залязват.Ние мълчим.Думите слягат,затихват затиснатипод вкамененото време.Боговете залязват през март.Други заемат местатаим.Ние мълчими се кланяме.Чакаме небетода слегне над нас. . Стихотворението е от книгата на Мила Люцканова „Краят на думите“ („Арс“, 2023 г.). . Мила Люцканова в „Кръстопът„
Нинко Кирилов: Реквием за хората
Ето – хората вече са хора от сутрин до вечер,а преди те поне се преструваха на измислени ангели,имитираха болки и грижи, човечност,и децата залъгваха, че без черни магии са магове.Хората като жито узряха, но хляб не се случии човешкото стана наистина твърде човешко.И наивните, ние, опитахме, но уви не научихмекак на пропасти да се престорим […]
авг.
23
NO
коментара
Йоана Стоянова: накъсани импулси
галим кокалите на мрачините сиизбили през влажната козинасплитаме кални пръстив ядосана молитвапод глухи каменни възглавнициопознаваме макетана хапещите си челюстикакво ще остане от наскато преброим ухапваниятаразчорлим ръждатапод клепачите на другияи рукне съсирена .
авг.
23
NO
коментара
С Лора Младенова – след „Порно Религия Смърт“
Предлагаме ви разговора на Валентин Дишев с Лора Младенова – десет месеца след премиерата на нейната дебютна книга с поезия „Порно Религия Смърт„:
авг.
22
NO
коментара
Мила Люцканова: без заглавие (Ти си номад сред думите…)
. Tи си номад сред думитеи нищо не е твое,и никому не си.Аз – чакам вятъра.Замесени сме от една глина.Изсъхнали сме от еднаква язва. .
авг.
20
NO
коментара
Йоана Стоянова: сладко от зрели експлозии
. ако гневът ми успееда се прояви не само в сънищатаи червените му конезапръхтят в зрели тоновечервени ябълки заструятот ноздрите иммалки експлозииоплодят полето на мира консервираниябурканен мир hold your horsesще крещи стражаря на познатото hold your horsesще крещи –обери непознатите плодове .
авг.
18
NO
коментара
Гергана Атанасова: Бог е стихотворение
. И е толкова кратко,че човеците влизат в светлината му голи.Притискат се кожа до кожа,история до история,за всяка история – кожа. .
авг.
17
NO
коментара
Полина Господинова: без заглавие (Когато скачаш…)
. Когато скачашот вълните на безлюдния бряг,от костите на разкъсани мускули,от масата на пустеещия стол,когато скачаш в празното,разрошено до лудост, легло,знаеш, че където и да скачаш,винаги летиш надолу. .
