Tag Archives: книга

Палми Ранчев: Перспектива

(…) Оттам навярно някой също гледа
старото адмиралтейство. (…)

Денис Нуф: CLINAMEN

(…) непрестанна игра на криеница (…)

Мария Куманова: Always Airwaves

(…) той ли е по-красив или водата (…)

Палми Ранчев: Островите

(…) И после съжалението, че лесно съм пропуснал откога
търпеливо съпровождат кораба от двете му страни. (…)

Петя Богданова: *** (мускулите ти изпитват…)

(…) и се връщам съвсем цяла
за три секунди остаряхме и се родихме
отново (…)

Ана Цанкова: *** (като охлюв който се крие в тревите…)

[…] влачиш душата си ръцете ти се откъсват
сърцето ти тиктака смее се задъхва се
не пиши за умирането през август […]

Ралица Красимирова: *** (Трактори орат въздуха…)

[…] в гроба на тази жена няма нищо
моля се да я сънувам […]

Александър Габровски: Има ли въздухът кожа?

[…] Той има малки рецептори,
по-тънки от нишки на паяк. […]

Петя Абрашева за „Не са чудовища“ на Никола Петров или за поезията, която удря „във слънчевия сплит отчаяно красиво“

[…] Намирането на централна тема в книгата не се осъзнава като изрична необходимост, доколкото според самия автор стилът е този, който служи като достатъчен обединителен център и успява да спои разнородните тематичните посоки на отделните стихотворения. Разбира се, в книгата има и теми, на които поетът многократно се връща и които – съзнателно или не дотам – моделират донякъде устойчиви представи за света. Такива са темата за приказното, невинността, паметта, естественото (което следва да бъде възприемано едновременно във връзката си с нечудовищното, но и като нещо отвъд, като нещо повече). […]

Стоил Рошкев: Слънчевото куче

Стихотворение на Стоил Рошкев

Антина Златкова: морето в нас

Стихотворение на Антина Златкова

Стоил Рошкев: Младост

[…] завинаги млади
в запечатан
с тиксо
кашон.

Антина Златкова: първата

[…] безвременен
безформен
целият прашинки,
плът и обич […]

Оля Стоянова: Три стихотворения

[…] но повтаря, че е красив –
като чужд пейзаж,
който не е сигурна, че съществува […]

Доротея Василева: Машини

Ще правят нещо с нас, ще ни
научат, казват, на търпение, на бъдеще без
особен смисъл, на смирение.