[…] защото царството небесно е тумор
който расте и се лекува
с любов
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Tag Archives: книга
февр.
08
NO
коментара
Стефан Гончаров: Атон
февр.
07
NO
коментара
Елица Мавродинова: Преследване
[…] Не ме оплаквай, майко. Аз съм тяло:
единствено страхът ме прави жива.
И само звярът, който не познавам,
е моят звяр.
Защото Аз съм дивечът.
февр.
06
NO
коментара
Милена Спириева: *** (напуска темата…)
Можете да поръчате книгата на Милена Спириева „Когато темата бяга от времето“ (АРС, 2018), в която е включено това стихотворение.
февр.
05
NO
коментара
Стефан Гончаров: Две стихотворения
[…] сълзите ми изскачат
като разкъсан заек
от устата
на сляпа вълчица
която цял живот ще търси
и намира
една и съща плячка
февр.
03
NO
коментара
Димитър Събов: *** (Доцентите по нищета…)
Можете да си поръчате книгата на Димитър Събов „Бутик за смърт” (издадена от „АРС“), в която е включено и това стихотварение.
февр.
02
NO
коментара
Милена Спириева: 9/11/11
[…] Ако имах и смелост
щях да ти пратя обяснения
по хартиен самолет
Вместо това стоя замислена и слушам
как някой по-голям и по-смел
е направил точно това
ян.
31
NO
коментара
Красимир Димовски: Пазачът на нощта
[…] Веднъж невинно го попитала защо се срещат само по тъмно, а той ѝ обяснил, че денем мъжът твори: едни – картини, други – машини, останалите – история. Мъжката гмеж творяла на едро и дребно, а това било изнурителен труд и добре, че господ им пращал нощем по едно ангелче като нея, за да им повдига умората. Юлка му вярвала, самоотвержено. А докато притихвал след любовната ѝ буря, която се пораждала в дълбините ѝ и всеки път го завихряла неизтощимо, в главата му полепвали разни мисли. […]
ян.
29
NO
коментара
Христина Мирчева: Щъркели
[…] На щъркелите пари под краката –
един е паднал, затова са скупчени,
надигат острите си клюнове и после го понасят. […]
ян.
26
NO
коментара
Екатерина Григорова: На Октавио Пас
[…] предупреждава за страшния мир –
торбата с любов и прах, оживяла и след дъжда […]
ян.
24
NO
коментара
Нели Станева: Дом, ние
[…] целият град и целият свят
е местоимение с две врати […]
ян.
22
NO
коментара
Яна Пункина: Реших да направя списък (tbc)
[…] Сериозността на детската игра.
Звездната карта на нечий гръб.
Снимката на баща ми като войник.
Ароматът на липи, който надвива дъжда. […]
ян.
21
NO
коментара
Гергана Гълъбова: Сладолед
[…] накрая всички сме
лепкав сладолед
по ръцете на дете […]
ян.
20
NO
коментара
Иван Станков: Късна смърт (четвърта глава)
[…] Разбира се, нищо не му струваше просто да се съгласи, пък каквото излезе. Поканата по никакъв начин не можеше да го уязви, освен с наличността си. Нали искаше да бъде автор на живота си, на всичко, което предстои да му се случи. Човек, който е замислил да управлява живота на другите, първо на своя трябва да сложи желязна юзда. […]
ян.
17
NO
коментара
Гергана Гълъбова: *** (Скръбта е семе)
[…] Скръбта е череша
която не може да се изкорени […]
ян.
16
NO
коментара
Николай Терзийски: Човекът, който преплува морето, за да ми донесе слънцето
[…] Не помня първия път, когато съм го видял. Нелепица на паметта. Кой е устроил мозъка на човеците по толкова глупав начин? Господ не би допуснал такава грешка. Дяволът? Как би могъл да се намеси в подобно нещо, та нали човекът е Божие творение? Впрочем, той не вярваше нито в Бога, нито в дявола. В църква влизаше само за да разгледа красотата на дърворезбите и иконите… или просто за да се усмихне и да се наслади на тишината. Той вярваше в тишината. […]
