Tag Archives: „конкурс за поезия „Веселин Ханчев“

Бояна Узунова: КОГАТО ВЕЧЕ СИ МОЕ, ЦВЕТЕ, ИЛИ ЗА ДА ТЕ НАПРАВЯ СВОЕ

уж внимаваш в кого пускаш корени
ще те отгледам ще те на(х)раня
нали любовта зависи
от момента на откъсване:

Теодора Георгиева: *** ( В реда на нещата е… )

В реда на нещата е
да те събудят тракащите зъби
на пишещата машина,
да затвориш прозореца,
да не настинат думите ѝ
преди съня си да разкриеш

Мария Игнатова: поетика на ежедневното

погледите, когато знаеш, че още ме боли
прегръдките и как те моля да ме оставиш, защото ще заплача
„да говориш със мълчания“, както ми написа
и тишините преди да започнем вечер да се храним

Теодора Георгиева: Крепости

Крепостта на тънката ти младост,
забулила очите в илюзия за вечност.
Крепостта на тялото,
която едва удържа мислите

Мария Игнатова: *** ( спомените се учат да сънуват)

спомените се учат да сънуват
влакът потрепва и се будя за секунда

времето пулсира върху шията Му
и аз не зная как да го обхвана
пръстите безсилни ми се виждат

Теодора Георгиева: Сервитьорката Мила

Моля я да ми каже името си,
когато ми подава кафето.

Ми се изплъзва през ъглите на усмивката,
а Ла гали ушите като перото на синигер.

Със Силвия Чолева – за XXXI Национален младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев”

Разговор (на Валентин Дишев – от 14.11.2014 г.) със Силвия Чолева за нейното мнение, усещане и резултатите от – XXXI Национален младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев”