Влакът се носел напред в нощта, заедно със заспалите си пътници и миризмите на пот, цигари, метал и непрани одеяла. Прозорците в коридора, замазани от многобройни пръстови отпечатъци, били полуотворени и през тях нахлували струи от задушния мрак навън. Покрай зеещите им усти прелитали силуетите на дървета, по-черни от черния въздух наоколо, острите покриви на заспали села, полуосветени навеси и бетонени стълбове с маркировки, които само железопътните служители можели да разчитат. Коридорът, разделен на две между заключените врати на спалните купета и отворените прозорци, се люлеел с неравностите на линията, гънел се на завоите, подскачал и губел ясните си очертания в далечния си край. От някъде се чувало похъркване…

      Днес всички трябва да коленичим пред Недостижимия символ на нашата Държавност и неговия Подвиг пред Отечеството – Христо Ботев. Днес, 2-ри юни, е датата на неговата Гибел. Прекосил Дунава в кораба Радецки, той тръгва с четата си на своя последен поход, към своята Околчица. Днес е ден Национален. Ден Велик. Да сведем глави. Освен това той е оставил Пример, който всички родолюбци да следват!
      За тези които мислят, че Ботев е загинал на връх Вола – НЕ е вярно! Последни изследвания на историци сочат , че Геният е загинал в местността Йолковица, под връх Камарата. Българино, знай своето минало! Там той е улучен в сърцето или в челото – тук версиите на учените се разминават.
      Смърт на неизвестната вражеска ръка, която покосява Героя!!!
      Позор за предателския куршум!!!

      Людмил Писков приключи новия постинг за блога си в първите минути от тържествения ден. Пришпорван от искрен патриотизъм с турбо-елементи на носталгия, той изпращаше редовни послания в едно интернет пространство, където група негови съмишленици от различни точки на света се съревноваваха по национална преданост…

Бялото месо, подредено за шницели в правоъгълни кутийки, леко зеленееше. Един сребрист, перлено-водораслен цвят, който беше много подходящ за седефени украшения.
       – Нямате ли нещо по-прясно? – попита Елисавета Манова, коректорка в няколко издателства, две от които за научна литература. Всяко едно от работните си места тя считаше за временно…