Tag Archives: Мария Игнатова

Мария Игнатова: поетика на ежедневното

погледите, когато знаеш, че още ме боли
прегръдките и как те моля да ме оставиш, защото ще заплача
„да говориш със мълчания“, както ми написа
и тишините преди да започнем вечер да се храним

Мария Игнатова: *** ( спомените се учат да сънуват)

спомените се учат да сънуват
влакът потрепва и се будя за секунда

времето пулсира върху шията Му
и аз не зная как да го обхвана
пръстите безсилни ми се виждат