Tag Archives: мултимедийно списание за литература

Лора Динкова: Вместо предговор

Навярно няма чисти и във словото,
така успокоявам ранното израстване цллл […]

Иванка Могилска: Нимфата на рецепцията

Разказ от Иванка Могилска…

Иванка Могилска: Истанбулският кандидат

Разказ от Иванка Могилска…

Станислава Станоева: Семейна вечеря

[…] Защо ходиш боса, пита баща ми.
Търся корените си, отговарям.
Той си бодва маслинка.[…]

Мария Гюрова: Да се усмихнем на белезите

[…] за уязвимостта която прикриваме
за невъзможността да спрем
да се отбием от пътя
да погалим белезите си
да им се усмихнем

Станислава Станоева: Тайно евангелие от Исус

[…] Любовта е като смъртта.
И една целувка
            може да затвори очите ти.

Мария Гюрова: По тия места тялото…

[…] ражда руши
търси съюзници
изтръгва от тях ориентири
за мимолетната си империя […]

Диана Мъркова: Атропос

[…] Плетях и пишех,
без да предвидя,
че нишката от думи
ще се оплете около врата ми […]

Неда Лилова: Медуза

Стихотворение от Неда Лилова и био-библиографска бележка за автора…

Диана Мъркова: Писмо до татко

[…] Ния също се чудеше какво се случва с писмата на брат ѝ, затова ѝ хрумна да проследи пътя на последното, щом той го връчи на пощальонката. Момичето я последва, както беше яхнало пръчката конче, и с учудване установи, че тя не занася писмото в пощата, а го дава на майка им.[…]

Светла Радкова: Две стихотворения

Три стихотворения на Светла Радкова и био-библиографска бележка за автора…

Мартина Недялкова: Самотен пътник

[…] Ти бе просто самотен пътник. И преминаваше през този чужд свят без перспектива за връщане. Затова и безкръвният ти протест си оставаше плътно затворен зад железните порти, където бе заключил острия си ум и чувствителната си душа. […]

Елица Мавродинова: Просветлението на Тезей

[…] Загърбва го и тръгва към земята
в недрата на самотния му остров,
където е отглеждал своя звяр
безбройни разточителни години
и няма извинителна причина
да продължава да го храни днес. […]

Стефан Гончаров: Атон

[…] защото царството небесно е тумор
който расте и се лекува
с любов

Елица Мавродинова: Преследване

[…] Не ме оплаквай, майко. Аз съм тяло:
единствено страхът ме прави жива.
И само звярът, който не познавам,
е моят звяр.
Защото Аз съм дивечът.