Не искам да те именувам
Да те затварям в житията на светци
да се задоволим със лукса
освен „аз“ да има „ти“
да те запиша не в
телефонен указател
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Tag Archives: поезия
Атанас Вълов: Имен ден
Мария Игнатова: поетика на ежедневното
погледите, когато знаеш, че още ме боли
прегръдките и как те моля да ме оставиш, защото ще заплача
„да говориш със мълчания“, както ми написа
и тишините преди да започнем вечер да се храним
Теодора Георгиева: Крепости
Крепостта на тънката ти младост,
забулила очите в илюзия за вечност.
Крепостта на тялото,
която едва удържа мислите
Лилия Йовнова: *** (Любовта била дълготърпелива…)
Любовта била дълготърпелива,
но ти недей да бъркаш
търпение – с търпимост,
дълго – с мъчително.
Яна Монева: лов на китове
китовете намират партньора си с песен,
измислят различна всеки любовен сезон
и тя пътува хиляди километри желания
Стамена Дацева: Въздух
За въздуха капките дъжд са куршуми,
които го пронизват отново и отново:
ако имахме очите за това, щяхме да видим
Бояна Петкова: *** ( никога няма да разбера)
никога няма да разбера
как така земята не спира да се върти
и от внезапната загуба на инерция
не изпадаме всички в безкрайния космос
как така
Илияна Генова: *** (онова животно в края на тунела)
онова животно в края на тунела
преструва се на светлина
не знаеш
Кристина Апостолова: поле от мечки
[…] обръщаме големи кафяви гърбове
и се отдалечаваме.
Кристина Апостолова: представи си…
[…] искаш ли
да приемем смъртта и живота, рамкиран от нея,
и да умираме свободни и чувстващи […]
Кристина Апостолова: Сутрин с Анна
[…] и постепенно заспиваме.
Емилия Найденова: *** ( Продъненото дюшеме на първия етаж)
Продъненото дюшеме на първия етаж,
в което пропада кракът ми,
докато тичам към мивката,
за да проверя спряна ли е водата,
изключено ли е всичко
ное.
16
NO
коментара
Стефан Иванов: облачни
перест съм
ти приятелю си кълбест
и не слизаме долу
само горе
ное.
14
NO
коментара
Ванина Димова: Ферментирам
Заваля по тъмно.
Колко такива вечери са нужни, за да
повярвам в есента ?
Студено и крайно време е.
ное.
13
NO
коментара
Румен Павлов: *** ( Човекът, който се раздели на две половини)
човекът
който се раздели на две половини
черни птици които отлетяха
и розови цветя
които не поникнаха
първоначално бе със шлифер
и каскет
