Tag Archives: поезия

Атанас Вълов: Имен ден

Не искам да те именувам
Да те затварям в житията на светци
да се задоволим със лукса
освен „аз“ да има „ти“
да те запиша не в
телефонен указател

Мария Игнатова: поетика на ежедневното

погледите, когато знаеш, че още ме боли
прегръдките и как те моля да ме оставиш, защото ще заплача
„да говориш със мълчания“, както ми написа
и тишините преди да започнем вечер да се храним

Теодора Георгиева: Крепости

Крепостта на тънката ти младост,
забулила очите в илюзия за вечност.
Крепостта на тялото,
която едва удържа мислите

Лилия Йовнова: *** (Любовта била дълготърпелива…)

Любовта била дълготърпелива,
но ти недей да бъркаш
търпение – с търпимост,
дълго – с мъчително.

Яна Монева: лов на китове

китовете намират партньора си с песен,
измислят различна всеки любовен сезон
и тя пътува хиляди километри желания

Стамена Дацева: Въздух

За въздуха капките дъжд са куршуми,
които го пронизват отново и отново:
ако имахме очите за това, щяхме да видим

Бояна Петкова: *** ( никога няма да разбера)

никога няма да разбера
как така земята не спира да се върти
и от внезапната загуба на инерция
не изпадаме всички в безкрайния космос
как така

Илияна Генова: *** (онова животно в края на тунела)

онова животно в края на тунела

преструва се на светлина
не знаеш

Кристина Апостолова: поле от мечки

[…] обръщаме големи кафяви гърбове
и се отдалечаваме.

Кристина Апостолова: представи си…

[…] искаш ли
да приемем смъртта и живота, рамкиран от нея,
и да умираме свободни и чувстващи […]

Кристина Апостолова: Сутрин с Анна

[…] и постепенно заспиваме.

Емилия Найденова: *** ( Продъненото дюшеме на първия етаж)

Продъненото дюшеме на първия етаж,
в което пропада кракът ми,
докато тичам към мивката,
за да проверя спряна ли е водата,
изключено ли е всичко

Стефан Иванов: облачни

перест съм
ти приятелю си кълбест
и не слизаме долу
само горе

Ванина Димова: Ферментирам

Заваля по тъмно.
Колко такива вечери са нужни, за да
повярвам в есента ?
Студено и крайно време е.

Румен Павлов: *** ( Човекът, който се раздели на две половини)

човекът
който се раздели на две половини
черни птици които отлетяха
и розови цветя
които не поникнаха
първоначално бе със шлифер
и каскет