. световете се преобръщатс обратната си светлоносна странакъм лицата нипресичаме линиятазад която няма нуждаот гримьории прожектори .
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Tag Archives: поезия
Мила Люцканова: без заглавие (има хора, които нося…)
. има хора, които нося на тила си,протягат се, тичат, понякога острят ножовенякои нося в косата или в стомаха,в гърлото, в китките, много тежат тези в коленете,лекарят каза, че имам износени стави, но знам истината,хората, които точат ножове, смеят се с прастар смях или си разказват истории за призраци,хората, които запечатват рани с лейкопласт или […]
Крис Енчев: без заглавие (това между нас…)
това между насне се измерванито растенито намалявасамо сменя формапонякога е точкав която се събирамепонякога —пространствов което се губими пак се намирамекато звуккойто се учида бъде тишина .
Ева Гочева: без заглавие (Седя в едно кафене…!
. седя в едно кафене в царската градинаи мисля за теб, любима моявсъщност аз постоянно мисля за теботкакто те родих изминаха две годинисега лалетата до мен лъщяткато куполите на Невскина съседната маса пет възрастни женисе вълнуват че ще ходят на мореживеем за морето казва еднатаважното е да го доживеем отвръща другатаи петте започват да се […]
Мила Люцканова: без заглавие (виждам майка си…)
. виждам майка си,съблякла се е по кости,скривам се под масатада ѝ у шия рокля от покривката,а тя попива небрежно една сълзаи ме завива с кожата си. .
Ева Гочева: без заглавие (когато си тръгваме от някого…)
. когато си тръгваме от някого казваме:не знаешне можешне искашне правишне помниш вместо да напуснемкакто вятърът напуска мелницатаи да е съвсем достатъчнослед нас да остане само нещотос което другият да се нахрани .
Мила Люцканова: без заглавие (юли…)
. юлибеше дъждовенно меккато прасковадъхавлепкав и сладъкстичаше ми се по брадичкатаюлиот първи до трийсет и първиот минус безкрайност до плюс безкрайностденонощеннепредвидим като мартюлисе увиваше около мен докато спимпрез юлив юлии той въвмен катомореи като слънцекато спазъм като човек .
Ева Гочева: без заглавие (ще измисляме приспивни песни…)
. ще измисляме приспивни песниблагословии и молитвище връзваме обувките им такаче само истинската любовможе да ги развърже обещавамеобещахме а после някой ден ще се събудимдо порасналите им телаи ще ги оставим да се отдалечат те все още не знаятче не сме истинските им майките все още не знаятче каквото и да сме правилии каквото и […]
Нинко Кирилов: здравей на оръжията
танцувахме без музика навсякъдетова не е патетика не е любовна лирикатова е просто фината имплозиякоято сме очаквалии точно като векове минават влаковеи точно като гарата часовниците презареждати точно в тази непохватност на движениятанаучихме че танцът е оръжиетова здравей е само заминаванеоткатът му е с вкус на непознатото да ти си тук но другаде не сиа […]
Мария Гюрова: Крепежът е небето
. Просто нещата си имат различни страни –имат си фасади с парадни входове, портиери,хора, които взимат багажа ти и т.н.Аз познавам такива неща. Имат си и други страни – вътрешни дворове,вътрешни градове, под тях тъмни градове и т.н.Когато дойдат до мен такива неща,започвам да скитам из тях. Понякога гледам формата, понякога цветовете,светлината.Понякога има крах, наводнение […]
Светла Радкова: Селце
Има сибахчимегдангробище –по-голямо от него. .
Мария Гюрова: Любовни писма
Дори в големия кръг на нещата има един център,където аз и тине сме аз и ти, исъществуваме по друг начин. По периферията се разпръскватзвезди за украса на живота и празниците му,галактики от сладолед и любов,лилави следобеди като фойерверки под лъжичката,продупчени билетчета за трамвай от 6 стотинкина път за срещи с детството. Всичко е тук –дори […]
Светла Радкова: Еt cetera
. Вятърът подкарва стадо облацикато някогакато утре наоколо боде красивопод слънце предпазливо-есенно живота на телата ни е кратъкно не на бороветена реката – несенките ни обитават в тях и после се стопяваткато днес като винаги .
сеп.
26
NO
коментара
Мария Гюрова: Обувките ни
Докато прохождаме,всички светове са в живота ни.Но не остава така. Една ръка ни държипрез онова, коетоще трябва да забравим по пътя. И това е цената да имамемайка и баща, любов,своя земя, камбани, птици. А Бог ту завързва,ту развързваобувките ни. .Стихотворението е от новата книга с поезия на Мария Гюрова – „Родители на дъха“ (под печат […]
