Tag Archives: „Поезия против войната“

Иван С. Вълев: Никога повече

[…[ ще расте само тревата, ще зеленее, милостиво ще скрива
телата струпани в хор, очите обрасли в коприва

Яна Пункина: сърдечен червей

[…] Ако там има някакъв разум, казва,
като го гледам какви ги върши,
не искам да знам, че го има.

Никола Петров: Идват облаци със сребърни нишки

[…] Започва се отприщването на нещата, бавени
от бавните години, идва адът на годините,
започва лятото на ада.
Затова подай ми безполезната си длан.

Наталия Иванова: *** (Когато се изправиш пред омразата…)

[…] Ще значи за историята да бъде сякаш
не си успял да защитиш най-скъпото,
но ти ще знаеш, че напротив:
това е всичко, което си могъл да сториш.