Tag Archives: разказ

Момчил Миланов: Малко минало

[…] Но вие даже не сте го опитал!
Съм, съм, и още как! С двата крака газя в него, дори в момента.
А, разбрах, вие сте от онези, които искат да забравят. Чакайте да ви покажа, имам и друго. Очите му светнаха с налуден блясък. […]

Полина-Десислава Батешкова: Слон в антикварен магазин

[…] Все пак го наблюдаваше всеки ден. Печеше се винаги около десет минути, загледан в хоризонта. Не отместваше погледа си дори когато ято мухи кацаха по хобота му. Дори го оприличаваше със самия себе си. И двамата бяха тъжни, макар и на пръв поглед да изпълняваха призванието си, на което малцина откликваха. […]

Михаела Илиева: Звателен падеж

Разказ от Михаела Илиева

Хайри Хамдан: Огънче

През целия ден му беше криво. Накрая пристигна междуградски автобус. Спря го по никое време, посред нищото на магистралата на живота.

Еди Румян: Рендетата

Крясъкът, който се надигаше в гърлото му обаче, бе сподавен от дискретно покашляне зад гърба му. Той се обърна рязко, движение, изненадващо чевръсто за такава маса килограми. Пред него стоеше млад, добре облечен господин, с очила със силен диоптър и безупречна прическа.

Нели Станева: Офия

Забранявам да пишеш, освен ако не е за самолети.

Цветелина Александрова: Златният кон

[…] Два скока – и е до мен. Обгръщам го с ръце, а той навежда красивата си глава и гальовно изпръхтява в ямката на шията ми. Изромолява музика – нежна, пръхкава, като дъждовни искрици. Повдигам глава – но какъв ти дъжд, слънцето се е разляло като крем карамел върху небето… Очите ме заболяват от взиране, всичко ми се размазва. Стискам клепачи, а дъждовните капки се уголемяват и вече барабанят по главата ми… […]

Иванка Могилска: Нимфата на рецепцията

Разказ от Иванка Могилска…

Иванка Могилска: Истанбулският кандидат

Разказ от Иванка Могилска…

Мартина Недялкова: Самотен пътник

[…] Ти бе просто самотен пътник. И преминаваше през този чужд свят без перспектива за връщане. Затова и безкръвният ти протест си оставаше плътно затворен зад железните порти, където бе заключил острия си ум и чувствителната си душа. […]

Красимир Димовски: Пазачът на нощта

[…] Веднъж невинно го попитала защо се срещат само по тъмно, а той ѝ обяснил, че денем мъжът твори: едни – картини, други – машини, останалите – история. Мъжката гмеж творяла на едро и дребно, а това било изнурителен труд и добре, че господ им пращал нощем по едно ангелче като нея, за да им повдига умората. Юлка му вярвала, самоотвержено. А докато притихвал след любовната ѝ буря, която се пораждала в дълбините ѝ и всеки път го завихряла неизтощимо, в главата му полепвали разни мисли. […]

Боян Тончев: Понякога

[…] Понякога откриваш най-добрия си приятел в асансьора на някое учреждение. Не се познавате, но погледът му разказва истории, които сте преживяли заедно още като деца. В късна пролет сте крали череши от двора на съседа, а после сте бягали презглава от злобното му куче. […]

Боян Тончев: Когато темите се изчерпаха

[…] Сега обаче добре знаем, че предопределеността не е нещо, което прозираш в бъдещето, а което сам сглобяваш назад в миналото. Определеност в предишното, преди-определеност. Бъдещето е стихия, която те връхлита от нищото, без да се съобразява с предначертаности. Чертаенето идва едва след това, докато събираш останките, разпилени след случилото се и от тях се опитваш да построиш настоящето си. […]

Ралица Райкова: Солта на земята

[…] Отдалеч силуетът му напомняше скулптура от тел. Обхождаше пясъчната ивица от единия край до другия и с дрезгав глас известяваше за присъствието си, надявайки се, че все някой ще пожелае да купи от жълтите царевици. Въпроси като как се казва и къде живее отскачаха от него като гумени топчета; вечер, когато морето утихнеше, когато пясъкът издишаше от себе си суетата на поредния отминал ден, той просто се изпаряваше в здрача, за да се появи отново на сутринта и неуморно да закрачи сред хората. […]

Припомняме: Цветелина Георгиева, Tu cuerpo

Разказ, който бе включен и в книгата на Цветелина Георгиева „Да се наричаш Сахара” (издадена през декември 2013 г. от „Жанет 45“)…