Tag Archives: рецензия

Ивана Хиткова за стихосбирката „Съм“ на Елица Мавродинова: На седмия ден СЪМ

Дали в началото бе суета, дали сме полубожества, дали праведността е опиат… Дали Е, дали СМЕ? Възможно ли е да търсим себе си и да открием Бог? Или да търсим Господ, но да намерим човек? Новата книга на Елица Мавродинова съдържа много важни отговори във въпросите, които задава. Какво е да си дъщеря, творец, самотник? Какво е да си човек? Отговорът е в самия въпрос.
„СЪМ“ е третата стихосбирка на поетесата след „Спектъра на бялото“ (2006) и „Търг за ореоли“ (2008). Макар тази книга да е на голяма времева дистанция от другите две, тя ги допълва и надгражда. „СЪМ“ е под формата на поетично-визуален албум, като на гърба на всяко стихотворение има картина. Художник е Венета Гълъбова, чиито илюстрации са не просто допълнение към текстовете, но и самостоятелни произведения на изкуството. Представянето на книгата беше съпроводено с изложба, която остана цял месец в Дом на културата „Красно село“. Така изданието на двете творящи жени още с формата си завладя ерудирани читатели и надхвърли многократно онлайн тенденцията да се правят картончета с въпроси, стихотворения и пр. „СЪМ“ е много повече от карти с поезия. Макар привидно да са отделни фрагменти, картите правят цяла стихосбирка с премислена и прекрасна концепция, в която са вложени много труд и професионализъм. Проектът е с финансовата подкрепа на „Национален фонд култура“, което също създава очаквания за високо ниво. Книгата всъщност оправдава всички очаквания, а Елица Мавродинова Е поетеса, която заслужава да бъде четена.

Камелия Панайотова за „Разкази“ на Наталия Мешчанинова: не просто разказ, а съпреживяване

азказите на Наталия Мешчанинова не разказват, а съпреживяват. Градът, в който започва историята, символизира всички малки провинциални градчета, образуващи уж различни светове, които обаче се характеризират с едно – невъзможността да избягаш. Тук Мешчанинова говори за бягството, каквото е – непосилен срам за всяко дете. Бягството само по себе си е мираж, скрит копнеж, а именно невярването в сбъдването на мечтата води до травматични последици, следи за цял живот. Съвсем достойно и правилно тази книга не се и не бива да се разглежда в качеството си на роман: такава реалност не би могла да се напише нацяло. Разграничението на разказите позволява и на автора, и на читателя, да поемат дъх между отделните „епизоди“ на случващото се. Книгата засяга теми, за които може и трябва да се говори много – нестабилни семейни отношения, отричането от собствените си идеи заради „нормалния“ живот, който остава нормален в същия град, където си преживял толкова ненормални неща, сексуалното насилие, напразните опити да запълниш липсващото, но най-вече разочарованието, че това, което си закрилял чрез саможертвите си, е всъщност илюзия. Паралелно текстът изговаря и обичта от и към майката, и как тя се изменя.

Теодора Лалова: „Човек с бинокъл“ осмисля онова, което е отвъд личния дневник

Отзев на Теодора Лалова за книгата „Човек с бинокъл“ от Наталия Иванова.

Добрина Топалова – „Маргьорит (и други регистри)”, Валентин Дишев: Пределно”*

Рецензия на Добрина Топалова за книгата на Валентин Дишев „Маргьорит (и други регистри)”…