Вече можете да намерите в книжарниците романа „Реконструкция“ („Сиела“, 2010 г.) Цвета Делчева…
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Tag Archives: „Сиела“
дек.
20
NO
коментара
Виктор Пасков – „Новели и разкази“
С този сборник, съдържащ ранните текстове на Виктор Пасков, издателство „Сиела“ започва преиздаването на всичките му съчинения…
Йордан Ефтимов – „Тук лежи заекът“
„Ние сме длъжници на мъртвите. Дължим им най-главното: честно отношение към тях. Защото следването на максимата „За мъртвите добро или нищо“ ни превръща в тотални лъжци. А да лъжем мъртвите е по-лошо дори от това да ги крадем.“
Това биха могли да са встъпителните думи на сборника с некролози и пътеписи от Йордан Ефтимов…
Палми Ранчев: Балоните*
Наоколо беше станало по-студено. Рядко прехвърчаха сухи и пухкави снежинки. Една се задържа отпред на якето му. Хлапака раздвижи рамо и снежинката се плъзна надолу. Напъха свободната си ръка в страничния джоб. Спомни си филията хляб и обърна глава към дядката. С ширококо движение подхвърли балона, изчака го да се спусне на подходяща височина и го ритна с върха на гуменката. Балонът отхвърча напред…
Есенни номинации за наградата „Хеликон“ – 2010
Вече са известни есенните номинации за наградата „Хеликон“ за 2010 г.: трите номинирани книги са „Любовта на 35-годишната жена“ от Калин Терзийски, „Мъже“ от Цвета Стоева и – книгата, номинирането на която смятаме за постижение на журито – „Пясък и канела“ от Александрина Георгиева .
Палми Ранчев: Добро куче
Промъкваше се в тъмния коридор със ситни крачки. Очакваше да стигне чугунената печка. Всъщност внимаваше да не се блъсне в нея. От печката до неговото място оставаха само няколко метра. Там вече имаше свещ. Щеше да я запали. Едва тогава ще попита: “Ей, малък, тука ли си?”. Ушатия спеше в отсрещната стая. Но сега още не беше стигнал печката. Стремеше се да не вдига излишен шум. Ситнеше, опрял ръка в стената, с другата влачеше чувала, в който тази вечер имаше само снопче стари вестници…
Антон Терзиев: Най-добрият
чашите са нискохванати
и погледът е верен пак
и босите крака са едно напред
и няма начин няма никой няма
да заспи през тази вечер
защото кой държи на теб освен поетите?
Прическата на старши лейтенант, позната от снимките в Google, ориентира мен и жена ми към двата празни стола до него. Покатерваме се върху тях и се оглеждаме. Барманката пристига с дебела, пресичаща косо широкия гол гръб плитка и дълбока открита гънка отпред, която разделя рая (или ада) на две сеизмични полукълба. Говорим си за световната литература. Репликите му за книжните тигри плющят като камшик на влюбен в менажерията си звероукротител. Скоро под шапитото пристига и момичето му – администратор в младежкия симфоничен оркестър. Поръчва ѝ голяма водка. Час по-късно тя е по средата на някаква полифонична история, от която помня само емотиконите, а той, пиян, припряно рови в чантата ѝза ключа от квартирата им. Докато го търси, ни поръчва по още една бира, след което – истински джентълмен – си тръгва едва след любезното поисканото разрешение на дамите в заведението. Без ключа. Преди да го догони, с момичето му се разбираме за втора среща…
Антон Терзиев: Уникална възможност*
„Знаеш ли какво си ти?
Ти си майонезата в гаден сандвич.
Ето какво си ти.”
What Just Happened
– Чипс, знаеш ли какво?
– Какво?
– Няма да връщаме Берта…
Иван Ланджев: Случва се*
Тя беше толкова непривлекателна –
сякаш Господ е забравил
ютията върху лицето ѝ…
„Безопасни игли“ на Петър Чухов
Издателският анонс на „Сиела“, 2010 г.) заявява: Някои наричат хайку поетите фотографи от времето преди създаването на фотографията. Други ги сравняват с бижутери, чиито изделия украсяват не винаги много изящната дреха на литературата. Всичко това е вярно, но само за добрите хайку поети…
Ваня Константинова за „Черни маслини и двама мъже“
Преди да прочета предишната книга с разкази на С.Томова „Добър ден, Р.” и новата „Черни маслини и двама мъже”, дълго време наистина се тревожех, че след неповторимия Г.П.Стаматов в българската литература градският разказ отсъства. Нямам предвид градските теми, за тях се пише много. Пише се много за герои, чието местообиталище е градът, които работят в офиси, ядат сандвичи и пият капучино. У тези, да ги наречем условно „псевдоурбанистични” герои, прозира неприкрита носталгия по идилията на една патриархална невинност, едно нежелание за раздяла със сигурността и закрилата, които предлага малката, ограничената общност, една тъга по „изгубения рай” на родовите правила…
Иван Ланджев: Защото ми се струва важно
Силният човек закусва всяка
сутрин по едно и също време,
през прозореца поглежда птиците
и всички му се виждат като дивеч…
Днес – премиера на „По вина на Боби Фишер” от Иван Ланджев
Премиерата на дебютната книга на Иван Ланджев – „По вина на Боби Фишер“ – е насрочена за днес, 16.06.2010 г. (сряда), от 20:00 часа в кино „Влайкова“, а поканата на нейния издател – „Сиела“ – гласи…
