Tag Archives: Силвия Томова

Силвия Томова представя Анне Рагде в „Страници“

Силвия Томова представя Анне Рагде (Anne B. Ragde) и първите две книги („Берлинските тополи“ и „Раци отшелници“) от нейната трилогия, публикувани на български (фрагмент от „Страници“ – предаването за литература на БНР – Радио Благоевград, което можете да слушате на живо и по интернет, всеки петък след новините в 21:00, чрез сайта на радиото или на запис в DICTUM).

Силвия Томова: Пътуването

      Буквално чувстваш прахта под гумите на самолета. Усещам вибрацията под кожата ти, докато слагам колана и той ме пристяга ниско през корема, а твоята длан поляга покровителствено върху моята, защото всеки момент ще излетим. Ние, и останалите пътници, дишащи учестено преди гърбовете ни да залепнат за седалките. Някъде над нас се понася гласът на пилота, който ни обещава приятно пътуване, а жената от другата ти страна притваря бавно клепачи. Вероятно ѝ се гади, точно сега, когато колесниците се затварят и носът на машината се насочва към небето и облаците, които ще пробие със самоуверено ръмжене. А може би си го представя – гърлото, което произвежда този глас и лицето, на което това гърло принадлежи, а после раменете, обгърнати от педантично изгладена униформа, а после и цялата повърхност на кожата, скрита под тази униформа…

Силвия Томова представя „Торинска комедия“ в „Страници“

      Предлагаме ви фрагмент от днешното издание на „Страници“ – предаването за литература на БНР – Радио Благоевград: в него Силвия Томова представя книгата на Михаел Крюгер „Торинска комедия“

В „Страници“: думи за американския книжен пазар

Съучастници в днешното издание на „Страници“ бяха: Зоя Маринчева (за американския книжен пазар), Силвия Томова (за книгата „Черната кутия“ на израелския писател Амос Оз), Цвета Софрониева и Жан Портанте за „Точки“, с Ирена Георгиева за „По цели дни и следобеди“, авторски прочит на стихове от Арсений Тарковски и Ина Иванова… всичко това – в четвъртото издание на предаването на БНР – Радио Благоевград за събитията в литературата и литературата като събитие…

Силвия Томова: Птиците

Звукът от двигателя идва отдалеч. И глухо. Плъзга се по външната страна на стъклата и вибрира в подметките ми. Оттук, облегнат на задната седалка, виждам гърбовете им, ръката на Горан, протегната към седалката на шофьора и отпуснала длан на сантиметри от врата на Селим…

Силвия Томова: Денят след…

Беше в деня след убийството. Ясно помня”, каза тя и оправи с дясната ръка пепеляворусия кичур, който се плъзна по челото. „След изстрела излязох навън, бях само по халат, исках да говоря с полицаите лично. А ти се въртеше край мен, замаян, размахваше ръце, сумтеше… Изглеждаше като човек, който не знае какво да каже. В тъмното виждах погледа ти, пълен с въпросителни и разширените зеници, които впиваше в мен, сякаш зная всички отговори. А встрани, на няколко метра от нас, под червеното одеало, което метнах отгоре, лежеше трупът. Беше съвсем малка купчинка, сякаш бяхме покрили дърва за огрев, за да не се мокрят. А не валеше…

Силвия Томова: Феликс Юсупов

Феликс Юсупов. Императрица Александра Романова го нарича завършен революционер далеч преди той да посегне на любимия ѝ Распутин. Мемоарите си убиецът на Распутин и изгнаник до смъртта си княз Юсупов пише за няколко месеца в Париж. Когато посяга към спомените си е минала Втората световна война и надеждите му да се върне в Русия постепенно изгасват, макар да не го напускат до самата му смърт. Зад гърба си вече има световна слава – фатално свързан със съдбата на императорското семейство, спечелено дело срещу “Метро голдуин майер”, известен като патриот и чудак, често обект на нападки, подигравки и измислици по страниците на пресата в цял свят. Всъщност, княз Феликс Юсупов е авантюрист…

Силвия Томова: Черната кутия на Амос Оз

Добрите книги съдържат интрига – ревност, любов, съзидание, измяна, разрушение и пак интрига, която съдържа всичко изброено. Интрига поставя началото на всички истории. И тази интрига е грехът. С него започва Библията, с него се отключва и сюжетът на “Черната кутия” на Амос Оз. История за едно семейство, в която се вплитат все още неизгасналата любов към бивш съпруг, тревогата за неподдаващ се на възпитание син, безкрайно надлъгване за наследство, искрено желание за прошка, фанатична вяра и смразяващ дъха, но лишен от войнственост атеизъм…

Иванка Могилска: Потъване

Чувал ли си –
има и други, които опитват
да влязат в стъпките на есента,
да ѝ хванат ритъма,
да ѝ объркат посоката,
да забравят –
живеят вечна неделя…

Ваня Константинова: Ща

малките неща
са също толкова малко важни колкото
големите неща
колкото и всички други не-ща
важни са само онези ща
които Езикът избира за изричане…

Силвия Томова: Асансьор

Познавам тази жена. За малко да го изрече. Както се е отпуснал във фотьойла и мързеливо наблюдава екрана. Да, обаче каза, вместо това. Просто едно „да“, което стигна до нея и тя въпросително го погледна с дясното си око.
Беше съвсем малък. Чакаше асансьора в онази тъмна сграда, която миришеше на риба и урина, с изпочупените пощенски кутии и железни врати. От етажите се носеха гласове, музика, чегъртане… чуваше походките на хората, обути в меки, залепващи по пода чехли. После звуковете се смесваха, в ушите му нахлуваше какафония, а в черепа трепкаше страх…