Tag Archives: списание за литература „Кръстопът“

Екатерина Григорова: ЕФИАЛТ

[…] Моят глас пее в пръстта
все по-гръмовно:
Не ти трябва тигър,
не ти трябват новите зъби,
не ти трябвам аз. […]

Екатерина Григорова: ПРЕМИЕРАТА НА ДЖАК ГИЛБЪРТ И ПРЕВОДАЧЪТ, КОЙТО СЕ ОТКАЗА ОТ РАЯ

[…] По средата, там където беше масата преди,
сега се издигаше внушително пиано и върху него,
между вкаменените лица на бдението,
лежеше двуметрова пантера. […]

Александър Димитров: Буца

[…] за да ражда,
земята трябва да е раздробена […]

Невена Борисова: Мъртвите писателки

[…] Най-вероятно наблюдават мирозданието,
но покрай него – и мен […]

Невена Борисова: Никога в този живот

[…]никога в този живот
означава

скоро

в някой следващ.

Елица Мавродинова: Ин и ян

Без тишината
думите се обезсмислиха
и не остана истина
в това, което исках.

Доротея Василева: Машини

Ще правят нещо с нас, ще ни
научат, казват, на търпение, на бъдеще без
особен смисъл, на смирение.

Зорница Иванова: Отново преминаваш (…)

Отново преминаваш и въздухът засяда в гърлото ти,
тази сграда много прилича на онази от снимките,
тази сграда почти шепне обещание за разруха.

Христина Гутева: Две стихотворения

(…) срещите ми със смъртта (…)

Стефан Гончаров: Атон

[…] защото царството небесно е тумор
който расте и се лекува
с любов

Милена Спириева: *** (напуска темата…)

Можете да поръчате книгата на Милена Спириева „Когато темата бяга от времето“ (АРС, 2018), в която е включено това стихотворение.

Стефан Гончаров: Две стихотворения

[…] сълзите ми изскачат
като разкъсан заек
от устата
на сляпа вълчица
която цял живот ще търси
и намира
една и съща плячка

Милена Спириева: 9/11/11

[…] Ако имах и смелост
щях да ти пратя обяснения
по хартиен самолет
Вместо това стоя замислена и слушам
как някой по-голям и по-смел
е направил точно това

Палми Ранчев: Камък

[…] Или продължава.
И смъртта е само камъкът
километричен, отбелязва…
Километри ли? […]

Палми Ранчев: Повтарям

[…] Нищо интересно!… Освен движението
на времето, без видима причина. […]